понеделник, 15 август 2011 г.

Годишният цикъл


В интернет пространството има достатъчно информация за осемте големи келтски празника - Самхейн, Юл, Имболк, Остара, Белтейн, Мидсъмър, Ламас и Мабон. Тук ще се опитам да обобщя максимално това, което вече е написано по въпроса за тяхната същност, и да дам моята лична гледна точка за тях извлечена от практиката.
Годишният календар на повечето земеделски народи задължително включва поне четири от тези празници с които се отбелязва началото на четирите сезона. С помощта на този календар те са организирали своя земеделски труд през годината. Празниците са служели като основни маркери за началото на посевите, жътвата и другите селскостопански дейности. Жреческото съсловие в миналото е обвързало цикличността на годишния календар и сезоните с универсалния мит за прераждането и цикъла на живот и смърт, добавяйки по-дълбок смисъл в земеделските празници. Годишният цикъл се представя като преминаване на Богинята през нейните три аспекта - девица, майка и старица, и на Бога през неговия аспект като бог на слънцето и бог на подземния свят.
Богинята навлиза в своя девически аспект на Имболк - началото на пролетта, и се почита като девица до Белтейн. На Белтейн, началото на лятото, тя навлиза в аспекта на майка (разбрала, че е заченала от своя съпруг на Остара), даряваща плодородие до Самхейн, когато, загубила своя любим, тя се превръща в старицата (вдовицата, Богинята навлизаща в подземното царство). Математически погледнато девицата царува три месеца - февруари, март, април, когато тече подготовката за появата на новия живот, майката шест - май, юни, юли, август и септември, октомври - периодът на изобилие и плодородие, а старицата отново три - ноември, декември и януари, когато природата се осъзнава като умираща или мъртва. Ако се погледне символът на Богинята именно в келтската традиция (трите луни една до друга), се вижда лесно, че доминираща е майката, която царува през по-голямата част от годината.
Богът също има своя цикъл. В тъмния си аспект той царува от Самхейн до Остара (ноември - април), а в светлия си аспект от май до октомври. Двата аспекта често се предават митологично като два отделни бога, светлият, който се ражда в разгара на царството на брат си (митологичните братя близнаци) - Юл, и тъмният, който се ражда в разгара на светлото царство (Мидсъмър). Така всеки от боговете минава през три фази - 1. период на разстеж и укрепване, възмъжаване докато царува противоположният аспект, 2. активно царуване, което започва с митологично убийство на опонента, т.е Богът навлиза в царството си в разцвета на силите си, 3. линеене, когато опонентът се ражда отново и да набира сили, а царуващият Бог се разболява и започва да губи сили.
Така, комбинирайки двата цикъла се образува един цялостен годишен цикъл
Самхейн-Юл
Богът навлиза в своя тъмен аспект, а светлият бог умира и слиза в подземното царство
Богинята е в своя аспект на старица/вдовица/царица на подземното царство
Основен елемент – тъмнина, повечето практики и ритуали през този период са свързани с почитането на мъртвите, добро време за учене (както и човешкият дух учи между преражданията)
Юл-Имболк
На Юл светлият бог се ражда отново, най-силният период от царството на тъмния бог
Богинята, все още старица, се подготвя за прераждането си
Елемент – светлина. Светлината се заражда отново. Момент на осмисляне на научените от предишния период уроци, за да се подготви прераждането на Имболк
Имболк-Остара
Тъмният Бог започва постепенно да губи сили
Богинята е в аспекта на девица, която пречиства и подготвя природата за идването на пролетта
Елемент – въздух. Най-подходящото време за осъществяване на коренни промени или поне за планирането им
Остара-Белтейн
Тъмният Бог си отива и е победен на Белтейн, светлият встъпва в брак с Богинята
Богинята се жени и зачева от своя съпруг, постепенен преход към майката
Елемент – вода. Най-ползотворното време за работа върху личния живот, любов, брак и деца. Пречистване на емоциите, които контролират всичко през този период
Белтейн – Мидсъмър
Светлият Бог е победил и с жена си се възкачва на престола, плодородие
Богинята разбира, че е бременна и навлиза в аспекта на майка, плодородие и грижа за бъдещето поколение
Елемент – огън. Време за действие и усилена работа, най-активният период от годината
Мидсъмър-Ламас
Богът започва да линее, тъмният аспект се ражда отново и се подготвя за възкачването си на Самхейн
Богинята още не е в траур, но осъзнава предстоящата загуба на своя съпруг
Всички елементи са в баланс. Момент на затишие преди тъмната част на годината, въпреки, че всичко изглежда светло, тъмнината постепенно се прокрадва с всеки следващ ден. Урокът на този период е отдаване на момента и извличане на максимални блага от него, временно спиране на дейността, за да може да се насладиш на постигнатото. Друг важен урок е балансът.
Ламас –Мабон
Светлият Бог линее видимо, чрез неговата кръвна жертва плодородието е осигурено
Богинята започва да навлиза в своя траурен период, гледайки как нейният любим умира
Елемент – земя. Богът дава кръвта си, а Богинята тялото си, за да осигурят плодородието. Урок- саможертва. Период на усилена работа по събиране на постигнатите резултати, време за последни усилия по планове, които искате да осъществите до край
Мабон-Самхейн
Светлият Бог се прощава със света, а тъмният, дори и да не е на престола, видимо властва над света
Богинята скърби, но не навлиза в аспекта на старица до Самхейн – окончателното слизане в подземното царство
Елемент – дух. Работата на този свят е приключила, тук се осъзнават уроците на духа от това прераждане и изкупват грешките, за да се навлезе чист в отвъдния свят. Период идеален за разрешаване на отлежали проблеми преди навлизането в новия годишен цикъл

Може би звучи странно, че намесвам темата за прераждането на човешкия дух, но митът за годишния кръговрат не трябва да се разглежда отделно от общия мит за прераждането. Чрез вечното възобновяване на природата като най-лесно разбираем пример от ежедневието се е предавала тайната и за това, което се случва след смъртта.
Един от най-древните митове за възкръсващия слнчев бог и неговата скърбяща съпруга е този за Ищар. В мита за богинята, която преминава през седемте врати на подземния свят, е закодиран и процесът на прераждане. Всяко украшение, което тя сваля съответства на една от енергийните чакри на физическото тяло, които спират да функционират. Обратният път е пътят на изграждане на енергийното тяло във физическото в утробата на майката, за да може детето да се роди. Този мит преминава през редица трансформации през вековете. Изида успява да възкреси своя съпруг от мъртвите, събирайки отделните части на тялото му. В древногръцката митология богинята на плодородието Деметра не скърби за своя съпруг, а за своята дъщера – Персефона, която възкръсва от подземния свят всяка пролет.
Единствено в християнската митология слънчевият бог възкръсва без помощта на Богинята. Нейното присъствие е сведено до жената, която посреща възкръсналия от мъртвите Иисус, като църквата е изпитвала значителни затруднения през вековете да отговори на въпроса защо не се е явил първо на някой от своите ученици. Отговорът за мнозина е, че църквата се опитва да прикрие евентуален брак на Иисус с Мария Магдалина, която всъщност е била много повече от ученик и апостол. Моят отговор би бил не толкова конспиративен. Митологически завръщането на сина/съпруга в обятията на неговата майка/съпруга след възкресението е било също толкова дълбоко вкоренена в народното съзнание символика, от която дори и евангелистите не са могли да избягат. Особено, ако са искали да бъдат разбрани от простолюдието, които за първи път чуват за Иисус и Мария, но може би преди това са чували поне една от хилядите версии на мита за бога, връщащ се при своята богиня. Това е бил най-сигурният път към това масите да приемат и повярват в божествената същност на Иисус – препратките към по-стари прототипи, с чиято помощ е било по чисто логически път да се докаже на неверниците, че да, и с него се е случило това, което се е случва принципно с боговете, следователно и той трябва да е Бог, затова чуйте думите му.
Църквата асимилира много от езическите традиции, както и езическия календар. В това няма нищо учудващо. Последният опит за сътворяването на нова религия – уика, се базира отново на древни прототипи, копира езическия календар и не въвежда нищо коренно ново като концепция. Ако се замислим, една нова религия би била отхвърлена, ако не се базира на нещо вече чуто и видяно преди, ако не работи с понятия, дълбоко вкоренени в „масовото подсъзнание”. Сигурно и вие бихте приели трудно концепцията за върховно божество, което, например, няма властта да контролира природните стихии и не управлява времето, защото такова божество не се е раждало в историята на човешката мисъл. Затова не е никак учудващо, че християнството по времето, когато е било нова прохождаща религия, също стъпва на по-старите продукти на човешката религиозна мисъл. Не бих искала да стигам до радикални изказвания в стил Дан Браун, че това е тенденциозна политика на католическата църква. За мен това е най-естествен природен процес, наречен културна асимилация. Наблюдава се от хилядолетия, една култура асимилира друга, запазвайки само онази част от нейния бит, вярвания и език, която е била необходима и полезна на господстващата култура. Образът на Дева Мария държаща младенеца и близостта му с образа на Изида и Хор би трябвало да ни учудва също толкова малко, колкото наличието на думи с латински корен във всички съвременни езици. Или, да се върнем на темата, наличието на осем големи годишни празника, обясняващи смяната на сезоните, промените в енергията на природата около нас и тайната на човешкото прераждане.

Няма коментари:

Публикуване на коментар