Има ли или не разлика между половете? Различна ли е същността им, различно ли е отношението им към живота, равностойни ли са уменията им? Това са въпроси, които засягат не само феминистките и борците за еманципация, но и всички практикуващи.
Най-древният култ запомнен от историята е този към Богинята-Майка на всичко живо. Богинята трудно подлежи на описание. Тя е и любящата майка, която кърми своя син - Слънцето, и дарява земята с плодородие. Тя е самата земя и плодовете на тази земя. Тя е и наказващата страшна богиня на подземното царство, към която се връщаме след смъртта, връщаме се в утробата на майката земя, в пръстта, от която сме направени, за да се преродим отново. Тя е богинята на наказанието. Тя е и богинята на мъдростта. Тя е и вечната девица, чакаща своя божествен съпруг, чиято светлина и чистота са покрити зад седем воала. Неприкосновената чистота на духа. Тя е и вдовицата, вечно скърбяща по загубата на своя съпруг, която минава през ада, за да го върне.
Предполагам всяка жена ще се саморазпознае в поне едно от тези лица на Богинята, ако не и във всичките. Защото образът на Богинята се е превърнал в архетип на жената, който е толкова дълбоко залегнал в нашите представи, че е трудно да бъде изкоренен. Жената е преди всичко грижовната майка - тя дарява с любов дома и семейството. Жената е и нежната чистота - тя носи вдъхновение и красота. Жената е и страшното наказание - няйният гняв е толкова силен, че макар всички богове на войната да са от мъжки пол, всички божества на отмъщението и справедливото наказание са от женски пол.
Въпреки, че християнството е една строго патриархална религия, образът на пречистата Дева се е запазил. Много молещи се, които отправят молбите си към Дева Мария вярват, че тя има власт и сила равностойни на тези на нейния син - Бог-Син. И до днес към нея се отправят повечето молби за плодородие, любов, брак, деца, все неща, за които в предхристиянската епоха са се обръщали към Богинята-Майка. Интересни са и някои по-рядко срещани икони на Дева Мария, които я изобразяват като фoнтан на живота (девицата), и като скърбяща по смъртта на своя син, пронизана от седем меча (скърбящата вдовица). Показателно е, че тя няма име. Наричана е била със стотици имена, но Богинята майка е архетипен съвкупен образ на всички женски божества в историята, които са само нейни отделни аспекти.
Синът на Богинята Майка е и нейният съпруг. Също архетипно познат като Бога Слънце. Ако тя е пасивното начало - луната, водата и земята, то той е активното начало - слънцето, огънят, въздухът (духът). От техния брак се ражда всичко живо. С цикличността на техния брак се обяснява и смяната на годишните сезони. Богът слънце се ражда в средата на зимата и постепенно започва да събира сили, а богинята се подмладява и се връща в своя аспект на девица. През пролетта е техният свещен брак, когато и двамата са в разцвета на силите си. С този съюз се гарантира бъдещето плодоридие. Средата на лятото, докато Богинята майка е вече в напреднала бременност, богът започва постепенно да линее и плодородието изчезва. Той умира през есента, Богинята навлиза в своя мрачен аспект и поема по пътя към подземното царство да търси своя съпруг, за да може да се прероди отново през средата на зимата, когато всичко на земята сякаш е загубило надежда, че отново ще настъпи пролет.
Какви са качествата на Бога? Той е активното начало. Активен и пасивен в магията не трябва да се разбират като действащ и бездействащ, а като творящ и възприемащ. Повечето слънчеви богове като Аполон се свързват неизменно с творческото начало, изкуството. В таро пасивното начало се представя от щитовете и чашите, докато активното начало се представя от жезлите (вдъхновението и лидерството) и мечовете. Сътворението е невъзможно без тези два аспекта. Познанието и съзерцанието от една страна и креативното и дейно начало от друга.
Светата троица е концепция много по-древна от християнството. Още Питагор говори за троичното начало, свързвайки го с единицата – монадата (1), мъжкото начало, потенциала за активност, и бинара (2) – познанието, реализирано чрез контрастите, женското начало. Според него всички нечетни числа били мъжки по своята същност, а всички четни – женски. Заедно монадата и бинерът правят три – числото на сътворението, на материалния свят. Заедно те изграждат светата троица. Първоначално тя е била под формата на светото семейство – Богът, Богинята и техният Син. Християнството трансформира идеята изключвайки женското начало от троицата, но запазва схемата на произлизане на началата. От Бог-Отец (Богинята Майка) и Светият Дух (Оплодителното начало) произлиза Синът, който се ражда и умира, за да се слее със своето начало и прероди отново тържествуващ (Бог-Син).
С течение на вековете и прехода от матриархат към патриархат божественото женско начало преминава в забвение. Ролята на жената в църквата се свежда до божия съпруга, ролята на жената в религията преминава, поне формално, от богиня равна по сила със своя божествен съпруг, до майка, светица, но обикновена жена, чието тяло е било достатъчно чисто да роди Бог-Син.
Ролята на жената в обществото също се променя от крепител и глава на рода в отговорник по домакинството. Този преход може да се отдаде на откъсването на хората от земята и земеделието, постепенното им оттегляне в градовете и оформянето на култура базирана основно на търговията, занаятите и администрацията. В повечето предимно аграрни общества като българското, например, жената продължава да заема роля, ако не първостепенна, то поне равна на тази на мъжа.
Какво става в окултната сфера? В българското общество магията се запазва предимно женска. Нейните цели остават непроменени с хилядолетията – грижа за дома, плодородието и потомството. Баенето, обирането на берекет, лазаруването, кумичинето, повечето ритуални забрани и ритуални обреди свързани с празниците остават чисто женски. Има и мъжка магия, разбира се, като заораването, изграждането на дома и практиките по освещаването му, русалиите и коледарите, но тяхното присъствие е осезателно по-малко. Има и общи „професии” като знахарството. Думата за магьосница на български език – вещица, почти не се среща в мъжки род и означава знаеща. Бабите, които са отговаряли за най-съкровените тайни по раждането и задържането на един нов живот на тази земя, са били тайните пазители на древното познание и са го предавали традиционно от жена на жена. Би могло да се каже, че българската магия е съхранила най-практичната част от едни по-древни култове битували по нашите земи, без обаче да предават философската постановка зад практиките си. Защото ако женската магия е предимно обвързана със земята и осигуряването на благоденствие тук и сега, то мъжката, слънчевата магия е по-обвързана с въпросите за сътворението, устройството на света и философската постановка на вярванията.
Западноевропейската магия е предимно мъжка. Окултната наука такава, каквато я познаваме днес. се заражда след християнството, когато доминиращата роля на мъжа в обществото предопределя неговата доминираща роля и в окултния свят. Корените ѝ са в мистериите, които също са били изключително мъжки по своята същност. Алхимията, тайните общества и кабала са изцяло мъжка територия, докато на жените е било предопределено да пазят знахарството и билкарството, остатъци от един по-древен светоглед.
Не бих казала, че жените са били ощетени като не са били допускани до тайните общества и че са били насила ограничени до по-слаб или нисш вид магия. Напротив. Според мен те не са се интересували от мъжките практики, а ясните граници никога не са се прекрачвали или дори размивали.
Дори според науката жените и мъжете са устроени различно. Дали ще го отдадем на еволюцията или на Божия промисъл, особено значение няма. Фактът е, че ние имаме различни сетива, че мозъкът ни функционира и запаметява информация по различен начин. Разликите в развитието са толкова големи, че преди няколко години се предложи да се върнат разделните училища, защото в едно смесено училище момчетата и момичетата не могат да развият способностите си напълно. Те са твърде различни за да се очаква от тях да се развиват едновременно и в една посока, а смесената ситема на образование е един компромисен вариант, който лишава децата от възможността да развият уменията, в които са добри без да се съобразяват с по-бавните темпове на противоположния пол в това отношение.
Не искам да превръщам този пост в спор дали жените са от Венера, а мъжете - от Марс и кой оставя седалката на тоалетната чиния вдигната. Искам да се фокусирам върху света на окултното.
Приема се, че душата е безполова, че една и съща същност може да се преражда и като мъж, и като жена в зависимост от уроците, които трябва да научи. Женското и мъжкото тяло естествено са пригодени към работа с женските и мъжките енергии в природата. Напоследък обаче се забелязва тенденция към уеднаквяване на половете. Въпреки, че съм изкушена да кажа, че това не е редно, защото нарушава един от най-древните принципи на разделение, които са битували на земята от самото ѝ зараждане, осъзнавам и че в най-ранния етап на развитието на човешката душа тя е носела в себе си характеристиките и на мъжкото и на женското начало. Тяхното сливане и унифициране обратно в едно, което наблюдаваме днес, може да не е отдалечаване от природното, а връщане към изначалното състояние на единение в енергийно отношение. Макар че това би довело до доста катаклизми в обществото и общественото мислене, тази бавна промяна може да е път към осъзнаването на хората като едно цяло. Ние работим с твърде много разделения. Окачествявайки даден предмет като нов, ние включваме в това изказване и точно протичоположното - че той не е нов. Окачествявайки едно човешко същество като жена и очаквайки от него да отговаря на присъщите за тази категория качества, ние ограничаваме мисленето си. Категориите ограничават. Същото важи и ако категоризираме дадено човешко същество като мъж. Проблемът не е в самата дума, а в оценъчните понятие скрити зад нея. Важно умение при практиката е способността да се отърсиш от категориите, за да видиш същността, с която работиш. Най-добрият съвет, който мога да дам, е изключването на думите и понятията по време на работа. Те ще изплуват отново по-силни и натоварени със смисъл, но едва когато, забравяйки за тях, сме видели същността на обекта, с който работим, без да го назоваваме. Ако трябва да дам много елементарен пример, един начинаещ, който тепърва изучава елементите, е добре да забрави за думата земя и това, с което я е свързвал до този момент и да се фокусира върху сегашното си възприятие за нея. Когато е изучил земята, думата ще се върне, но натоварена със смисъла на всичко научено. Но това е невъзможно да се случи, ако не поставиш под въпрос досегашния си понятиен апарат. Ако примерът със земята ви се е сторил твърде елементарен, нещо, което хората би трябвало да правят, заместете земя с Бог. Колко практикуващи се замислят какво точно стои зад думата? Призоваването на ангели и архангели е друг пример. Медитация над името и усещанията, които то извиква, може да доведе до образ много по-различен от този, посочен в ритуалите по призоваване. Това не означава, че този образ е грешен. Напротив, ако медитацията е била направена правилно, то тогава учащият се е видял този аспект от същността на ангела, която му е била необходима в случая. При следващо призоваване той може да се яви в друг образ, но същността ще остане същата и ще бъде разпозната. Това е полезно умение при припомняне на хора, с които сме се срещали в предишни животи, при издирване на човек в сънищата или телепатично извикване на близък. Тук трябва да се работи със същността, а не с името, освен ако не се знае истинското име на човека, което е сравнителна рядкост в наши дни.
Искам да завърша е една китайска мъдрост. Капанът за ловене на зайци служи за ловене на зайци. Когато заекът е уловен, капанът се забравя. Мрежата за ловене на риба служи за ловене на риба. Когато рибата е уловена, мрежата се забравя. Думите служат за предаване на идеи. Когато идеята е предадена, думата трябва да се забрави. Как искам да говоря с човек, който е забравил всички думи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар