За змията

Един от най-универаслно разпространените символи е този на змията. Среща се навсякъде, символ на смъртта, подземното царство, но и на изцелението и мъдростта. Но коя всъщност е тази змия, която се появява във всички митологии? Моята версия е, че това е Животът.

Бродейки из горите и полетата древният човек се е сблъсквал с един наистина уникален представител на животинското царство - змията. Тя сменя кожата си и се "обновява" всяка година. Появява се само в определени сезони, носейки със себе си както смърт, така и лечение. Останалата част от годината прекарва в скрито леговище. Не напада, освен ако не се почувства застрашена, и, макар че е опасна, предпазва дома и полето от гризачи.

Именно заради тази своя полезна функция на змията в българската митология се приписват свойствата на стопан или пазител на къщата и нивата. Тя е обикновено свита на кълбо под прага на дома и се активира само в случай на опасност или брани границата на нивата, синора. Нейният дух се вика при беда, пак нейният дух помага на починалите в дома да извървят пътя до отвъдния свят, на който тя е господар, спокойно и безопасно. Прагът е свещено място, което не се осквернява като се сяда на него или стъпва на него, защото това е домът на змията пазител.

Змията е пазител на вечната тайна за живота и смъртта. През зимата тя отива в отвъдното царство, където пази невиждани съкровища, и единствена от цялото животинско царство знае тайната за връщането обратно на горния свят. Тя пази ключа към прераждането, връщането в света на живите.

Дотук се спрях само на най-известните характеристики на змията спрямо българския фолклор. Символиката на змията в световния фолклор във всичките нейни разновидности - от змия до змей и дракон, е доста сходна.

Змията е универален символ на жизнената енергия, която протича през човешкото тяло. Кудалини, ки, чи, ци, тя носи много имена, но основното описание което се среща за нея е, че тя е свита на кълбо като змия в основата на гръбначния стълб и оттам бавно, събуждайки се, започва да се вие нагоре. Повечето съвременни рисунки и карти на енергийното тяло на човека показват централния енергиен канал като права тръба, двупосочна магистрала. Но в природата енергията рядко се движи в права. Спиралата и кръгът са по-присъщите за нея форми. Това можете да усетите сами, ако се опитате да насочите енергията си в права линия като лъч и като спирала и усетите разликата. Тази централна "тръба" е реално двата енергийни канала (срещали сте ги описани като мъжки и женски, топъл и студен, рационален и емоционален или просто като ляв и десен), които като змии се преплитат виейки се спираловидно точно седем пъти. Местата на преплитане между двата канала са енергийните чакри. Ако досега сте си представяли централния енергиен канал като чиста тръба предполагам ви е било трудно да разберете защо и как могат да се получат блокажи при него, когато всичко е изградено на принципа на скачените съдове. Блокажите идват когато в пресечните точки надделее един от двата канала, който блокира или задържа потока на другия. Виждали сте този символ  - на двете преплитащи се змии около централна ос, нарисуван много пъти. Така наречената змийска колона и до днес може да се види на останките от централния площад на Константинопол, днешен Истанбул.

Още по-любопитно е описанието на начина, по който Буда постига просветлението си. Докато той медитира под дървото една огромна змия изпълзява и се увива около тялото му (забележете) седем пъти. Застава над главата му, за да го предпазва от дъжд и градушка и за да може той да бъде необезпокояван тези няколко дни. Това е много интересно графично описание на една основна практика в кундалини йога. Същата тази навита на кълбо енергия пропълзава нагоре, достигайки коронната чакра, и излиза над нея. Висейки в пространството над главата, тя служи за връзка между астралния свят и материалния свят. В състояние на издигната кундалини медитиращият има достъп до повече информация, защото основната част от енергията му вече не е окована в седемте чакри на материалното тяло, а е пробудила осмата и девета чакри, които са разположени само в астралното тяло. Тяхното активиране носи много познание и просветление и е универсалният път към окончателното откъсване от оковите на този свят.

Но кои са оковите, които ни държат към този свят? Да се върнем към библейския мит за грехопадението. Как да направим връзка между змията като символ на жизнената енергия и змията-изкусителка в Едем? В повечето митологии битува легендата за Златната епоха, когато богове и хора живеели заедно в мир и разбирателство и земята давала благата си без хората да полагат труд, нямало болести и смърт. Самата липса на смърт означава, че тези митове разказват за една много далечна епоха, когато душите на хората не са се нуждаели от тела, т.е не е имало смърт и болести, защото човешките души не са се нуждаели от телесна обвивка. Защо тогава душата е "окована" в тяло? Според гръцката митология смъртта и болестите се появяват като наказание за полученото от Прометей познание. Според Библията, получили познание за това какво е добро и зло, хората били твърде опасни, равни с Бог, и трябвало да бъдат лишени от вечния живот, ставайки смъртни. Ако опитате от дървото, то със сигурност ще умрете. Змията от райската градина оспорва това Божие твърдение и е права - да, вкусили от това дърво, хората не умират. Умира само тялото им, но душата им, с която Адам и Ева са свикнали да се асоциират, е безсмъртна. Разказът за грехопадението е разказ за това как, защото са опитали от плода на свободната воля, хората са били оковани в тела.

Защо замених "познание на добро и зло" със "свободна воля"? Какво е добро и какво е зло? В света на Бог добро и зло няма. Там всичко е подчинено на Божиите закони, които не са нито добри, нито лоши, а справедливи и необходими. Ние виждаме смъртта като лошо, а в света на Бог тя е нещо необходимо, защото помага на процеса на развитие на хората, които усвояват уроците си по-добре, ако периодично имат време за почивка и осмисляне на наученото между отделните животи. Добро и зло са човешки категории, с които ние оценяваме не предмети, а човешки действия. Ножът сам по себе си не е нито добро, нито зло, добро и зло са действията, за които човешката ръка ще го използва. Самата идея за добро и зло предполага наличието на свободна воля и съзнателно, свободно човешко действие, което да може да се оцени като добро или зло. Действие различно от съзидателната дейност на Твореца. Тя е критерият, спрямо който се преценява дали едно действие е добро или зло. Всичко направено спазвайки законите, по които е създаден този свят, е добро. Добро е изгревът, добро е и бурята, добро е смъртта, но не и убийството, добро е плодородието, но не и завистта за чуждия успех. В света на Бог няма убийство и завист.

Така човек опознава добро и зло. Практикувайки своята свободна воля, той неизменно понякога тръгва срещу замисъла на своя творец. Затова хората са били оковани в тела. Докато овладеят даденото им познание и знаят как да го използват мъдро, те са обвързани с този свят и неговия цикъл на прераждания. Оковани в тяло.

Но всяка една митология ни дава и тайно обещание. Осъзналите и научилите уроците си могат да победят змията. Аполон надвива Тифон, Георги надвивя змея, духът надвива материята и отново се извисява близо до Бог. Развиващият се постига нирвана и се откъсва от самсара, ставайки бодхисатва и сам обучавайки следващите, които тръгнат по неговите стъпки. В Библията такова обещание е дадено още в Стария Завет, в Книга на Енох, която вече не се включва в официалната версия на Светото Писание. Там е казано, че праведниците ще опитат от второто дърво в градината - дървото на живота, чиито плодове ще ги дарят с вечен живот.

Без да има конкретна логическа причина много хора асоциират змията от райската градина с Луцифер. А Луцифер със Сатаната/дявола/лукавия. Дали това са две отделни или една и съща фигура е въпрос на отделен пост. Но чисто митологически Луцифер, Прометей и змията като символ на познанието имат много общо - даряват хората с познание, довеждайки до оковаването им в плът и самите те биват приковани за земята, обречени на същата участ. Прометей е прикован за скалата и умира и се ражда всеки ден, Луцифер пада от небесните селения, а змията е обречена да пълзи по земята и да е във вечна вражда с хората. А познанието, с което те са дарили и наказали хората е свободната воля.