Митът за Атлантида

Много от вас най-вероятно знаят, че за първи път митичният континент Атлантида, изчезнал завинаги под яростните вълни на океана, е споменат от Платон. С хилядолетията историята за трагедията, сполетяла цивилизацията на атлантите, се доразвива до колосални мащаби, като всяко поколение допълва мита със своята версия за причините и дори с подробни разкази на очевидци, които твърдят, че са съхранили спомените си от предишен живот именно на този континент. В древността на атлантите е било приписвано тайно познание, а с развитието на технологиите - тайни технологии (попадала съм на версия, според която континентът е потънал в следствие на неуспешен ядрен експеримент). Всичко, което науката се затруднява да обясни, като например Стоунхендж и пирамидите, е било неизменно и изключително лесно обяснявано с оцелели представители на тази митична цивилизация. С една дума, с атлантите се обяснява всичко, което хората искат да възприемат като мистерия, и пак на атлантите се приписва всичко, което човешкото съзнание е способно да сътвори - от ядрена катастрофа до неизчерпаем източник на енергия, канализиран през космически кристали.
Тук не искам да водя спорове каква част от спомените на хилядите свидетели е вярна и дали изобщо Атлантида някога е съществувала. Нека за целта на нашия разказ да приемем, че факт или мит, историята за Атлантида очевидно носи някакво послание, което хилядолетия наред е било считано за достатъчно важно, за да не потъне в забрава. Може приемете Атлантида като обикновена версия на мита за потопа, или да приемете потопа като разказ за потъването на Атлантида, но посланието е едно и също: ако хората се обърнат против законите на Бог, то те ще бъдат унищожени и само най-достойните ще бъдат спасени.
В отделните епохи причините за потопа се променят в зависимост от това срещу каква опасност трябва да бъде предупредено човечеството. В наши дни е разпространена версията за ядрена катастрофа, своеобразно предупреждение да внимаваме как използваме тази опасна енергия. Може да се намери и версия, според която атлантите са загинали, защото не са се грижили за природата, защото са започнали да използват черна магия, защото са започнали да се покланят на грешните божества, защото са решили да направят експеримент и да се преселят в друг паралелен свят. Версиите са хиляди, но се свеждат до едно - избор на грешния път.
Но какво е грешен път? В окултните кръгове непрекъснато се говори за пътя на лявата и на дясната ръка, на светлината и на тъмнината. Пътят на светлината се състои в това да не се нарушават законите, за да се извлече лична изгода. Пътят на тъмнината се свежда до постоянен стремеж към все повече и повече власт, която да се използва за постигането на всичко, към което се стремим. Къде попадат, например любовната магия или магията за повече пари? Зависи от критериите, според които се поставя границата между двата пътя. Ако критерият е дали се причинява зло на други хора, то и двете могат да бъдат причислени към бялата магия. Ако критерият е обаче дали се цели лична изгода, то тези практики биха били заклеймени като черна магия. 
Моята лична гледна точка опира отново до свободната воля. Налагането на собствената воля над естествения ход на събитията в противоречие с природните закони би трябвало да се причисли към черната магия. Следователно всеки вид магия е черна, а под бяла магия се разбира отдадената служба на дадено божество или идея. Когато действията на практикуващия се ръководят от определен морален кодекс, независимо какъв (в повечето случаи моралните закони на различните религии съвпадат), който се осъзнава като външен за индивида. Това е разликата между трябва и искам.
В целия пост избягвах успотребата на думите добро и зло, правилно и грешно. В Кабала се постулира, че на най-високото ниво, кетер (или на дори още по-високото ниво - айн соф, което се възприема като нулев сефирот, неотбелязан на схемата на дървото на живота), добро и зло няма. В началото на началата има всичко. Следователно, и двата пътя по равностоен начин водят към познание за божественето, и двата пътя има много какво да дадат на своите последователи и колкото по-запознат е човек с философията на двата пътя, толкова по-малко разлика намира между тях. На изток това се изобразява с ин и ян. За да постигне Бог, човек трябва да е опознал през различните прераждания всичките му аспекти - и светли, и тъмни. Така достигаме до последната част от мита за Атлантида, която за много хора звучи зловещо. Предсказанието на жреца, разказал на Платон за потопения континет, че това ще се случва и в бъдеще, така както се е случвало неведнъж в незапомнени от човечеството времена. Вселенското колело на съдбата се върти, минавайки през своя собствен цикъл на светлина и мрак, във вечна хармония. 
Това е смисълът и на Колелото на Съдбата от големите аркани на Таро. Независимо дали ще го възприемем като неизбежния кръговрат на добро и зло в рамките на човешкия живот или като символ на прераждането, тази карта илюстрира закон, който, както всички останали закони, се отнася не само до човешкия материален свят. Каквото е долу, това е и горе, казвали древните гърци. В древногръцкия макрокосмос, вселената и човечеството също умира и се преражда, а добро и зло са в постоянен танц и в постоянен баланс. Има светли и тъмни епохи, има моменти, в които колелото се завърта и човечеството поема по нов път, като винаги това преобръщане е съпроводено от катаклизми. Няма безболезнена промяна. Под катаклизми нямам предвид конкретно природни катастрофи, а дори моралната и икономическа криза, пред която е изправено човечеството днес, аналогична на моралната и икономическа криза, пред която е било изправено в началото на индустриалната революция. Всяка голяма промяна, всяко завъртане на колелото, са съпроводени от катаклизми, период на хаос и мрак, за да може да се роди новият ред. 
Това, според мен, е закодираното послание в мита за Атлантида - цивилизацията, която решава, че човечеството трябва да поеме по нов път, отървава се от всичко старо с пречистващата сила на водата, и поставя началото на една нова епоха за човечеството.