сряда, 9 ноември 2011 г.

Откъде идват ангелите?

Вчера беше Архангеловден. Това е денят, в който се почитат всички ангели и най-вече Архангел Михаил. Но какво са точно ангелите? 
Думата ангел идва от гръцки и означава пратеник, посланик. Първите ангели били изобразявани без крила, като обикновени хора, които просто предават волята Божия. Самата дума "ангел" се е използвала за всеки куриер, предаващ послание, и употребата ѝ далеч не е била ограничена до божиите пратеници. Със специален съвет на църквата се постановява, че ангелите са творения на Бог, различни от хората и предхождащи хората, въпреки че за техния произход не се упоменава нищо в Библията. Самата идея за ангели и демони произлиза от зороастризма. Поне тази религия е най-древната, до която могат да се проследят. От нея произлиза и идеята, че всеки човек има свой личен ангел-хранител, който да го пази (и демон, който да го изкушава). Християните вярваме, че детето получава своя ангел при кръщението. Доколкото ми е известно, мюсюлманите вярват, че всеки има свой джин. 
В индуизма идеята за ангел почти отсъства. Най-близкото до ангели, което те имат са душите на освободените, които се сливат с Брахма. 
С една дума, единственото, което може единодушно да се каже за ангелите е, че те са се слели с Бог, необходимо условие, за да бъдат негови пратеници, тъй като те нямат своя собствена воля. Молитвите, които отправяме към ангелите, са реално молитви към Бог, защото те просто препредават нашите молби, но не действат самостоятелно. Те са застъпници за хората, но нищо повече, нямат възможността да помагат без това да е волята Божия.
Единственият ангел, проявил свободна воля в историята е Сатаната (Шейтан), който пада, повличайки със себе си и други ангели, превърнали се в това, което днес наричаме демони. Пътят на демоните към царството небесно обаче не е затворен завинаги, като единствено любовта и разкаянието могат да върнат на демона сияйния му образ. 
В книга на Енох се дава значително по-подробна информация за падналите ангели. Те са били изкушени от удоволствията на земния живот и най-вече от земните жени. Слизат при тях, като от съюза им се раждат гиганти, които сеят само зло на земята. Когато изпращат Енох да се застъпи за тях ред Бог, той им праща следното красноречиво послание. Вие, които трябваше да се застъпвате за хората, пращате човек да се застъпва за вас. Обрича ги на вечни страдания, като най-големият им грях е това, че са разкрили част от тайните на небето на хората и ги научили на магия, астрология, гадаене, билкарство и всички вещерски науки. С даденото им знание хората натворили само злини, защото нямали мъдростта и любовта, необходими да използват тези познания богоугодно. 
Тук пратеник, или ангел, става самият Енох, който в края на живота си е възнесен с тялото си в небесните селения, подобно на Илия и Дева Мария. 
Така "ангел" се оказва понятие с двоен смисъл. Това са и небесните същества, "синове на Бог", както ги нарича Библията, и хората, достатъчно чисти и отдадени да служат като пратеници или "проводници" на Божията воля. Мисля, че има достатъчни доказателства и в иконографията, и в текстовете, че двете вярвания са съществували паралелно дълги векове (изображенията без крила, например). Навярно е имало два отделни термина за тези същества преди те да се слеят в общото ангел. Много изследователи твърдят, че едно от имената на Бог в Библията - Елохим, обозначава всъщност ангелите като проявления на Божията воля, за което свидетелства и множественото число на думата. Кога и защо изчезва идеята, че хората могат да се издигнат до ангели, а ангелите да паднат до хора и да имат деца от тях? Все още не знам отговора на този въпрос. Твърде изкушаващо и лесно е да се позова на поредния църковен събор. Както е доказала историята, те не успяват да изкоренят народните вярвания, а дори там е запазено малко. 
Така, що се отнася до ангелите, оставам с повече въпроси, отколкото отговори. 

вторник, 1 ноември 2011 г.

Гледане за една година напред - подредба на карти таро

Предлагам една нова за мен подредба, която използвам от няколко дни насам. Идеята се породи във връзка със Самхейн. По традиция всички преходни периоди от един сезон към друг и около големите празници се считат за периоди, в които границата между световете изтънява. В България казваме, че небето се отваря, келтите казват, че булото, отделящо ни от отвъдното, изтънява. Освен че контактите с наши починали близки са по-лесни (задушниците, посещение на гробовете, оставяне на дарове, молитви за заупокой), вярва се, че и гадателството е изключително улеснено и могат да се правят гадания за година напред. 
Първоначално тези гадания са се извършвали от оракули в храмове след ритуални жертвоприношения (кръвни и безкръвни). След изчезването на оракулите и заклеймяването на ясновидството като дяволска практика, гаданията за плодородието през годината придобиват доста по-скромния вид на суеверия. Хората са проверявали дали Коледният бъдник ще изгори докрай, дали ще има мравки около оставената под камък мартеница, чий пръстен ще извадят при ладуването и хиляди други дребни знамения, в които народът вярва и до днес. 


Но да се върна към подредбата. тя е вдъхновена от келтското колело с осемте празника. Подреждам осем карти в кръг (ако си представите подредбата като часовник, започвате от 12 часа, или ако си го представите като компас, започвате от север, след това североизток, изток и т.н). Поставя се и една централна девета карта в средата за общия късмет през годината. Получава се кръг, който представлява целия ход на годината. Всяка четвъртина от кръга съответства на един сезон, като първите карти са съответно за предстоящите месеци. Можете да използвате около всеки голям празник (поне според мен успехът тогава би бил по-добър).

сряда, 26 октомври 2011 г.

Димитровден или Самхейн? Къде сме ние на културната карта на Европа

През последните няколко години с разпространението на уика и в България е много трудно да накараш младите да се обърнат назад и да погледнат към своите собствени корени. Масовата кампания по популяризирането на келтския култ към Богинята-майка и нейния съпруг Сернунос засенчва не по-малко интересните окултни практики и традиции по родните ни земи. България винаги е била земя на магията и мистиката.
Ако трябва да направя съвсем кратък преглед на религиозните учения по нашите земи, трябва да се върна 10 - 7 хиляди години назад. Водят се много спорове какъв народ е живял по нашите земи. Според официалната история траките са автохтонното или коренното население в този регион. В авторитетни западни списания обаче циркулира твърдението, че Перперек е може би не дело на траките, а на друга, по-древна цивилизация, която е населявала Южна България. Основанията за такова твърдение са археологически. Начинът на строеж на Перперек се различава от този, който се наблюдава в други тракийски селища. Наричат ги култура на монолитите или ги оставят без име. Всички се надяват, че с помощта на ДНК анализ ще се установи дали най-древните гробове в местността Камен бряг - използвана за религиозен център от дълбока древност са на представители на траките или на друга, неизследвана досега цивилизация. Тези анализи ще дадат ясен отговор и на въпроса дали действително траките са изчезнали толкова безследно и внезапно от земите, които населявали с векове, или са се слели с пристигналите от север прабългари и славяни.
Независимо каква е истината, за неолитните обитатели на България се знае твърде малко, за да може да се докаже ясна културна наследственост. Траките обаче са оставили ясни дири в нашата култура. В православната иконография свети Георги се изобразява като победоносен конник, тракийски култов образ. Много от обичаите ни като нестинарството например също се коренят в древните вярвания на траките. Поради непрекъснатия и активен културен обмен с техните съседи гърците, траките са повлияли косвено реално на цялата история на западното мислене. Не можем да говорим за древни религии в Европа без да споменем мистериите на Дионис и Орфей.
Бих искала да напомня на всички прекланящи се пред мъдростта на келтите, че следи от техните вярвания и от тяхната култура могат да бъдат открити и по българските земи. На територията на България е имало келтска държава, просъществувала няколко века, също безспорно оставила своите следи.
Към тази амалгама от първобитни вярвания, прераснали във или различни от сложния и красив митологичен свят на траките, през наслагването на елински, прабългарски и славянски елементи, получаваме сложната картина, която заварва и християнството. Наложено насила по българските земи като политическо решение, то като че ли не може напълно да изкорени езическите вярвания, суеверия и традиции, които са организирали и поддържали в норма живота на обикновеното население. Затова, като по много други места на света, християнството ги асимилира.
Искам да използвам Димитровден като типичен пример за културния миш-маш наречен български вярвания. Димитровден е християнски по своята същност празник, честващ паметта на един от ранните мъченици за Христовата вяра. Но твърде малко се знае за реалното мъченичество на Димитър Солунски. В народните вярвания той е брат на свети Георги. Тук виждаме един от най-древните и разпространени мотиви за боговете близнаци - светлия и тъмния бог. В славянството това са Белобог и Чернобог, При келтите отново имаме двойка тъмен и светъл бог, които властват по половин година всеки. Свети Георги (6 май) носи лятото, слънцето и плодородието, а свети Димитър (26 октомври) носи зимата. При келтите това са светлият и тъмен бог, встъпващи във власт съответно на 1 май и 31 октомври.
Около празника на свети Димитър има голяма задушница - Димитровска задушница. Както и при келтите настъпването на зимата, преходните периоди като цяло, са време на изтъняване на границата между световете, опасни периоди, в които хората са податливи на влиянията на цяла армия от свръхестествени същества. Именно поради по-лесната връзка с отвъдния свят в преходните периоди се извършват и ритуалите за почитане на мъртвите.
Може да е чисто съвпадение, а може и да не е, че свети Димитър носи името на гръцката богиня на плодородието Деметра. Отново, ако в двойката Деметра - Персефона последната носи, връщайки се от подземния свят плодородието и радостта, то нейната майка - Деметра, в скръбта си носи зимата и смъртта през другата, тъмната половина на годината. Чувала съм и обратна трактовка на мита, в която Персефона е представена като мрачната царица на подземното царство, а Деметра като щедрата богиня на плодородието. Но съпоставяйки мита за възкръсващата Персефона с този на възкръсващия слънчев бог можем лесно да се убедим, че Персефона е двуаспектна - едновременно мрачната царица на подземието и девицата, носеща плодородието, а Деметра е скърбящата богиня-майка, измолваща връщането на плодородието (своя съпруг в другите митове), т.е по-близка до образа на вдовицата и старицата.
Всичките тези културни пластове са насложени един върху друг в празнуването на този най-християнски празник. Оглеждайки се около себе си се чудя дали и ние като народопсихология не сме същата невъобразима смесица от културни влияния. Понякога красива и интересна смесица, но задължително трудна за разгадаване и проследяване. Бих се радвала ако търсейки просветление се обръщаме по-често към нас самите и нашите собствени корени. Казвам това не от шовинизъм, а защото вярвам, че българската култура е твърде интересна и многолика, за да бъде оставена да отмре неизследвана. Може би е трудно българските вярвания да намерят място в съвременния ни живот. Ние не можем да заколим петел на прага на входа, за да пророкуваме късмета си през годината, поне не и без съседите от блока да извикат медиите и организациите борещи се срещу насилието върху животните (въпреки че същите тези съседи също похапват пиле на грил). Но можем да изследваме и запазим жив поне духа и философията на нашите предци, които чрез тях са ни предали простички, но безценни уроци за кръговрата на живота, учат ни уважение към природата и към живота и че здравето, плодородието, дома и децата са в крайна сметка най-важното за един мирен и щастлив живот.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Любовното биле

Мислех да пиша по темата за любовта, разяснявайки четвъртата чакра, но тъй като в момента съм намерила правилното вдъхновение в едно изследване, което чета, преминавам към нея. 
Когато на хората, на които гледам, се падне картата Любовниците, те автоматично предполагат, че това означава споделена и щастлива връзка. Щастието в любовта обикновено се представя от двойка чаши, а не от Любовниците. Любовниците е картата, която олицетворява силата на любовта като преобразяваща живота ни стихия. Тя променя пътя ни, изправя ни пред решения, които могат да повлияят на целия ход на съдбата ни, тя е предопределение, изпитание, начин на духовно израстване. 
Нейното съответствие в системата на чакрите е сърдечната чакра. Тя е нашият център. Повратната точка, границата между трите материални и трите духовни чакри. Духовното издигане задължително преминава и не може да изключи любовта като преживяване. Но за каква именно любов говорим тук?
Ако в началото на своето развитие ние работим основно върху изграждането на собственото си его - оцеляване (първа), желание (втора) и воля (трета), то любовта пренебрегва тези три в името на някой друг. Отказване от аз-а. Желанията на човека, когото обичаме се превръщат в наши собствени, неговата болка в наше страдание. Сливане на две личности в една. 
Тази любов е необходима, за да опознаем себе си и за да опознаем Бог. В Индия и до днес се повтаря една фраза - аз съм ти. Във всяка една религия хората са равнопоставени - в еднаква степен синове и дъщери на създателя, в еднаква степен части от едно висше цяло. За да опознаем и обикнем цялото, ние трябва да опознаем и обикнем не само себе си, но и околните. Тази любов има два аспекта, представени от Жреца (любовта към всички) и Любовниците. Жрецът обича хората, децата, народа. Той се грижи за тях и с много повече топлота, търпение и любов от Жрицата, учи духовните си деца (на картата е изобразен обикновено като учител, преподаващ на две малки деца), страдащ заедно с тях, грижещ се за тях. Неговата любов към хората е предопределила неговия път - служба на всички. Той служи на Бог, служейки на неговите деца. Любовниците са вторият аспект - любовта към едно създание. Тя също може да съществува само ако пренебрегнем собственото си аз в името на ние (старата максима, че любов без компромиси не може). 
Но защо е необходимо да се откажем от собственото си аз, за да се развием? В Кабала това е описано по следния начин. Центърът на всеки човек, неговата есенция, неговата същност, е като едно малко ядро, което не може да бъде разбито, освен в деня на свършека на света. Това е ядрото, което се преражда и което носи спомените за предишните ни животи и за отвъдния свят. След разбиването на ядрото, на его-то, ние окончателно се сливаме с Бог - рая, нирвана, откъсване от самсара, т.н. Но това ядро е в яйце, нашата сфера на влияние. Това е нашият аз, който се променя с всяко прераждане. Колкото по-голямо е нашето яйце, казват те, толкова по-силно е влиянието ни върху околния свят (очевидна аналогия с аурата). Колкото по-ограничена е представата ни за нашето собствено аз, толкова по-близо до центъра свършват и границите на нашето "яйце". 
Следователно, ако аз и само аз съм центъра и смисъла на съществуването си, ако в моя свят няма нищо и никой по-важни от моето его, то толкова по-малка е и моята сфера на влияние. Най-доброто упражнение по засилване на аурата и на силата е всъщност разширяване на аз-а. Сливане на аз-а с този на околните. 
Всичко това звучи много романтично и твърде неясно, за да се извлече определена практическа полза от него. Представете си контрола, който имате над собственото си тяло и собствената си психика. Същият контрол може да упражните и върху хората около вас (контрол звучи плашещо, ако се забрави, че да обичаш съответния човек е основно условие, за да се постигне такова сливане). Ако някога сте се чудели защо примерно майката може да успокоява болките на детето си или защо усещате по-силно мислите, емоциите и енергията на най-близките си, то това е отговорът. Най-древната и силна магия - любовта. Можем да я използваме, за да засилим ефекта от всяко лечение, при преподаване, при убеждение, за всичко. 
Всеобщата любов от своя страна може не само да повлиява на по-големи групи хора, пренесена към любов към света помага на всичко около нас - растения и предмети, да растат по-добре или чисто и просто да работят по-добре. Овладявайки сливането с околния свят овладяваме и елементите. От една страна пълното сливане с даден елемент може да бъде опасно, но от друга страна, по-лесно се борави с елементите по този начин, отколкото чрез заповеди и налагане на собствената воля.
Тук идва и (най-накрая) основното, което искам да кажа днес. Любовта и волята се изключват взаимно. Ако обичаш някого, ти не налагаш волята си над него, не се опитваш да го промениш по свое лично осмотрение, а го приемаш такъв, какъвто е. Ние подчиняваме собствената си воля на любовта. Това е и основната опасност при изготвянето на любовни магии. Тъй като нито едно растение и нито една магия не може да породи истинска любов в човека, на когото е направена, всички любовни магии действат на принципа имитиране на симптомите - подчинява се волята на "жертвата" до степен, в която тя не може да функционира без човека, към когото са се породили чувствата. Не съм чувала за практикуващ, който да препоръчва с чисто сърце любовна магия. Тя е опасна, подчинява напълно едно човешко същество на друго, без да има съответното отдаване от другата страна, което да балансира отношенията. Постигнатата по този начин любов не може да изпълни своята основна функция - нашето духовно израстване.

вторник, 11 октомври 2011 г.

Просто мисли

Причината да започна да пиша отново след толкова време виртуална тишина е поредната история за българското духовенство, която ми беше разказана днес. Един свят човек, с расо, Божи служител, в нетрезво състояние, спира младо момче на улицата, молейки го за цигара. Младежът, за съжаление, не пуши и отговорът, който получава, когато обяснява това, е удар в бъбрека, операция и живот с един бъбрек. Интересна форма на Божия благословия.


Тази история за пореден път ме отчая от българското духовенство, но може би по-страшното от това какви хора наричат себе си Божии служители е фактът, как тяхното поведение отблъсква хората не само от църквата, но от вярата въобще. Преди месеци започнах този блог с думите, че може би не сме бездуховната нация, която казваме, че сме, но в моменти като този ми е трудно да повярвам на собствените си думи. Истината е, че дори обърнатите към духовното нямат водачи, а тези, които тепърва прохождат в света на духовното нямат човек, който да ги "издигне", да ги вдъхновява със собствения си пример. 
Под водач тук нямам предвид само свещениците, въпреки че по презумпция те би трябвало да са духовният гръбнак на нацията. Имам предвид всеки човек на идеите и творчеството, духовен човек, чиито думи и дела да служат за пример и да вършат това, което църквата би трябвало да върши - да обучава на морал и ценности. Нека не се заблуждаваме. Религията и магията не са тук с цел да получаваме всичко, което искаме с молитвата, пръчицата и казана, а за да усъвършенстваме самите себе си. Следващото бих адресирала към всички, които наричат себе си Божии служители, независимо дали са свещеници, жреци, жрици, учители или носители на всякаква друга титла. 


Ако наричаш себе си служител или жрец, поведението ти във всеки един момент трябва да бъде съобразено с нормите на традицията, която следваш. Ако вярваш, че в съвременния свят това е невъзможно, грешиш. От никой друг освен от самия теб не зависи дали ще обичаш ближния си, безпрекословно и във всеки един момент. Нещо, което забравяме да кажем на започващите да практикуват "магия", е именно това - окултизмът не се ограничава само до ритуалите веднъж на няколко месеца. Той е път, начин на живот. Осъзнавайки, че има нещо отвъд материалното, запознавайки се с неговата структура и закони, ти трябва да ги следваш във всяка своя стъпка. Не използвай даденото ти за да навредиш, не използвай даденото ти за да трупаш богатства и слава. Престъпиш ли тези най-прости закони, последиците няма да закъснеят. Поддържай себе си чист, не забравяй, че независимо дали призоваваш Богинята или освещаваш причастие, ти каниш Бога и Богинята да действат през теб. Трябва да бъдеш чист тяло и душа. Не отказвай на човек, който иска знание. Контролирай емоциите си. Не се гордей с уменията си, защото те са "дарба", а дарба идва от "дар". Бъди смирен. Обичай света и хората, а ако не ти харесват, използвай силата си, за да ги промениш. Ако повече от нас, "хора на духовното", следвахме тези прости думи, ако спазвахме собствените си правила и служехме като пример за околните, което обаче се оказва трудно на практика, може би светът ни щеше да е различен. Защото в нашия свят, както се казва в "Генезис" (филма), няма нищо по-заразно от една идея. 

вторник, 23 август 2011 г.

Пътуване през чакрите: втора чакра


Вторият енергиен център е разположен в слабините. Повечето хора изпитвам затруднения да усетят първата чакра и усещат директно втората. Тя отговаря не само за сексуалната активност, както може да се предположи от близостта ѝ с половите органи, но и за удоволствието и движението като цяло. 
В началото, когато бог е сътворявал света, първо е съществувал хаосът, първичната пасивна енергия на живота, от която може да се сътвори всичко. Това е магьосникът в картите таро и енергията на първата чакра. Тя е неподвижна, спяща, осигуряваща базата за живот. 
Втората чакра е задвижването на тази енергия. Чакрата на движението, на опознаването на света, на насладата и сексуалността. Вторият атрибут, който Ищар поставя след дрехите са гривните на ръцете и краката. 
Какви са уроците, които тя ни носи? На чисто битово ниво тук осъзнаваме, че има нещо повече от материалния свят и борбата за физическо оцеляване. Способността да се отпуснеш и да се отдадеш на един момент, наслаждавайки му се, да се наслаждаваш на всяко твое движение, да се променяш и променяйки се, да опознаваш себе си. Ако първата чакра доминиращ елемент беше земята, то втората е неизменно свързана с водата - движението и емоцията. Неслучайно сексът и танцът са толкова сходни като изживяване. Както и яденето на шоколад. В мозъкът има само един център, отговарящ за емоцията удоволствие, който може да бъде активиран от почти всичко.
На духовно ниво, тук е първият сблъсък със света отвъд материалното. Опознали структурата на материята, осъзнаваме, че има нещо скрито зад нейното було, което трябва да бъде опознато. Вторият етап от обучението в култа, посветен на Митра, е Скритият Господар. Ученикът опознава своите желания и се учи как да ги контролира и да осъзнава тяхното влияние върху него. Желанията са нашите скрити господари и преди да успеем да поемем пълен контрол над живота си трябва след като сме опознали материалния свят да сме опознали и собствената си душевност. 
Водата, емоцията, луната, желанията, Венера, това са все имена свързани с Богинята. Втората чакра е посветена на нея и отключването ѝ много често е ставало посредством ритуален брак с някоя от жриците, посветени на Богинята. Картата от таро, съответстваща като енергетика на тази чакра е именно Висшата жрица.
Практики, спомагащи за активирането и пречистването на втората чакра биха били:
- тантра
- ритуални танци, музика, ритъм
- работа с вода - пречистване
За тантрическите практики, които заслужават отделен сайт, ще кажа само, че всичко е по-различно, когато се вложи енергия във всяко движение. Не се страхувайте, ако изпаднете в състояние, подобно на транс. Именно тантра и трансовите танци на този етап могат да ви помогнат да нямате затруднения по-късно при инвокации, когато е необходим абсолютен контрол над преходните състояния. 
Под трансови танци не разбирам обикаляне около огън с жезъл, украсен от пера, въпреки, че ако именно това ви влече, не аз съм човекът, който ще порицае какъвто и да е израз на вашата емоционалност. Българските народни танци, нестинарството, ирландските танци, всичко може да се използва като основа. Пуснете музиката, в началото само слушайте нейния ритъм. Напаснете собствения ритъм на тялото с този на музиката, усетете промените в дишането и сърцето си, когато сте навлезли достатъчно надълбоко в себе си се отпуснете и оставете този ритъм и музиката да ви водят и да ръководят стъпките ви. Помнете, че това не е шоу, а нещо, което от древността се е използвало като метод за отдаване на почит, за получаване на видения и за измолване на благословия. Практикувайте на воля, няма нищо лошо в танца. Също като секса, танцът отваря тялото ви и го прави по-чувствително към енергиите около вас и по-добър проводник. Не се учудвайте на абсолютното изтощение, когато е изпълнено правилно, и на странните асоциации и образи, които могат да минат пред очите ви докато танцувате, забравяйки дори и къде се намирате и кои сте. 
Водата е универсалният метод за пречистване на тялото и душата. От интензивно пиене на вода, пръскане на лицето до ритуално измиване на цялото тяло, с водата можете да пречистите всичко. При мен, като човек с основен елемент светлина, а не нито един от четирите материални елемента, работи най-добре, когато визуализирам водата като поток от светлина, който не се плъзга по кожата, а директно през цялото ми тяло. Водата е изключително лесна за зареждане, може да е от слънчева или лунна светлина, или от вас самите с конкретна идея. Тук можете да експериментирате с първите си лекове, билкови например, зареждайки чай с конкретна идея, за да засилите ефекта от лечебните треви. В началото се придържайте към медицински предписаните билки, дозасилвайки ефекта им с волята и пожеланията си. На по-късен етап билките стават почти излишни, защото ще можете да превърнете всяка чаша вода в лек, на принципа на светената вода, който, ако не излекува изцяло, то поне да помогне на тялото да се справи с болестите, с които му е писано да се справи. На този етап ученикът вече би трябвало да е наясно, че смъртта и болестите са нещо естествено и природно и че вечен живот няма, с лековете можем само да облекчим страданията на тялото, докато то се справи с проблема или проблемът надделее окончателно. Действително, лечение с вода съм експериментирала за малки проблеми като главоболие и настинка. Никога не лекувайте сами себе си, ако сте болни, няма как да се получи, разчитайте на традиционната медицина и/или ваш познат със способности.
И не забравяйте, че най-важният урок на този етап е овладяване на мечтите и желанията. Следващата чакра е чакрата на волята и активното, творящо начало. Да пристъпим към преследване на дадена цел без кристално изчистено желание, без да сме наясно какво точно и защо го искаме, е катастрофално. Изследвайте желанията си и какви страхове се коренят зад тях (в много голяма част от случаите страхове и желания се преплитат) и ги овладейте. Например зад желанието ми да спечеля пари може да се крие страх за моето оцеляване, втълпен от детство от твърде пестеливи родители. Спечелвайки парите, аз няма да разреша този свой проблем и няма да съм дори една стъпка по-близо до постигането на личното си щастие от преди, защото допълните пари ще бъдат заделени във фонд застраховка за черни дни, който ще бъде по-голям от преди, но качеството ми на живот няма да се е променило. Добър навик, който да се изгради още на този ранен етап е да изчиствате желанията си, докато сте наясно каква е причината да желаете това и дали то би ви помогнало най-ефективно.

неделя, 21 август 2011 г.

Пътуване през чакрите: първа чакра




Преди много години аз започнах своята практика с кундалини йога. Основното познание, което тя носи е за разположението на енергийните центрове в тялото и контролиране на потока на енергия, който протича през тях. От древни времена познанието за седемте основни чакри в човешкото тяло е било закодирано в митове и образи, но се е запазило в чист вид само на изток. 
Информация за структурата на човешкото енергийно тяло може да се намери лесно, затова ще обобщя само с няколко реда, че според всички системи основният енергиен канал преминава през гръбнака. През този канал постоянно преминават два потока, като по двупосочна магистрала, един издигащ енергия нагоре, а другият спускащ енергия надолу. В стандартния случай тази система е почти изцяло затворена, въпреки че минимален обмен с околната среда се осъществява. При отваряне на седмата чакра, кундалини се издига, свързвайки човека с енергиите от по-горните нива, пречиствайки и разширявайки енергийния поток. Но за целта човекът трябва да е пропътувал през останалите чакри и да е научил техните уроци. Това пътуване е разказано в митовете за Одисей, за Ищар и за Митра. В следващите седем поста ще се спра само на Ищар и Митра, обобщавайки пътуването накрая с помощта на вечния пътешественик Одисей.
Първата чакра е разположена в основата на гръбнака. Чакра означава буквално кръг, за да се предаде идеята за завихряне на енергията в тези центрове. Първата чакра е енергийният център, който поддържа тялото живо. Изобразява се като навита на кълбо сяща змия (змията в корените на световното дърво). Този енергиен център отговаря за нашето заземяване, котвата, която задържа духа в тялото. Това е първата чакра, която се оформя след зачеването, обвързвайки душата, която трябва да се роди, с все още безформеното телце на ембриона. При излизането си от подземния свят Ищар облича първо дрехите си - тялото.
 Първите уроци, които човек трябва да научи, събуждайки своята енергия са тези на тялото, на тук и сега, на заземяването. Без стабилна основа, ние не бихме могли да продължим нагоре. Трябва да се започне с изучаване на собственото тяло, на потока на енергиите в него, на вилянието на околния свят върху тялото. Изгражда се стабилна и здравословна връзка със земята. Към първата чакра бих причислила практиките, свързани с храната, пречистването на тялото, работата с елемента земя, осъзнаването на реалността около нас по-пълноценно. Ние много рядко сме изцяло потопени в реалността, защото твърде често сме потопени в света на мислите и тревогите.
 Именно страхът от утрешния ден, за физическото оцеляване може да доведе до блокиране на първата чакра, което е сред най-сериозните енергийни проблеми. Без стабилна основа цялата структура се срутва. 
Отделяйте по 5 минути на ден, в които да спирате за момент и да се опитвате да осъзнаете напълно какво се случва около вас. Ще забележите, че може би несъзнателно сте застанали в неудобна поза, например, което само служи да илюстрира какъв малък процент от реалността осъзнаваме наистина. 
В мистериите на Митра, разпространени в цяла Европа по времето на Римската империя е имало седем степени на посвещение. Първата от тях, гарван, е отговаряла за изучаването на тези уроци. Ученикът е изучавал собственото си тяло и храктер, влиянието на планетите върху околния свят, цикъла на живота и смъртта, да усеща жизнената енергия, циркулираща навсякъде около нас във всяко живо същество, да опознае елементите, изграждащи материята. 
Това са и първите уроци, които бих препоръчала на мои ученици. Както се шегуваме, дебел магьосник няма. Не защото сме суетни и го постигаме със сложни ритуали, а защото първото условие за чиста и здрава работа е чисто и здраво тяло. Без да поддържаме телата си и без да сме опознали собствения си свят не можем да опознаем астралния. Каквото е долу, това е горе, казвали гърците и създали култура базирана на човешкото тяло. Откривали божественото в себе си и в телата си. Една жена казала на Сократ, че за да се научи на любов, един младеж трябва първо да обикне тялото, и едва когато се е научил да открива красота във всяко тяло и тя спре да го изненадва, може да прозре красотата на духа, скрит зад тялото. Когато е прозрял красотата на духа, ще опознае красотата на света, а едва тогава ще види и "онова красиво", което е за нея безименния бог-създател на нашата вселена - любовта.
Опознай себе си. 
Ето списък с няколко неща, които бихте могли да правите всеки ден
- спирайте се няколко пъти на ден, за да осъзнаете реалността около себе си
- научете се да разчитате сигналите на собственото си тяло по отношение на храна, сън и всички останали основни нужди
- научете се да усещате енергийния поток в тялото си (в началото го усещате като изтръпване, може би дори съпроводено с лека тъпа болка) и се опитвайте да контролирате начина, по който се задвижва
- изучете четирите елемента, изграждащи материята (огън, земя, вода, въздух) 
- преборете се със страховете свързани с материалното ви оцеляване и бъдещето, правете всичко, което зависи от вас, но притесненията и страховете, макар и естествена реакция, не биха ви помогнали, а само биха ви попречили. Както се пее в една моя любима песен - да се притесняваш е също толкова ефективно като да се опитваш да решиш математическа задача чрез дъвчене на дъвка.

петък, 19 август 2011 г.

Смисълът на постите




В нашето съвремие почти никой не си спомня за изначалния смисъл на постите и те се разглеждат като вид диета или начин на здравословно хранене. Много жени пристъпват към постите с идеята, че те ще им помогнат да се отърват от нежеланите килограми, след което се оказват силно разочаровани от резултата. Други изказват мнение, че постите помагат на хората да постигнат един балансиран хранителен режим, ограничавайки тежките храни и наблягайки на витаминозните плодове и зеленчуци в най-критичните момента в годината - след дългата зима, в която не е имало достъп до пресни плодове и зеленчуци, средата на лятото, когато месото е противопоказано заради жегите, и преди Коледа, когато традиционно се прекалява с мазните храни, които да дадат на организма сили да се справи с предстоящите студени месеци. 
Въпреки, че има много истина в последното изказване, че четирите големи поста в православието (Великденски, Петров, Богородичен и Рождественски) са разположени така, че да осигуряват един балансиран режим на хранене през годината, не това е техният основен смисъл. Може да се пости през всяко време на годината, зависи от личните нужди на практикуващия, с продължителност, също определена от него самия. 
Смисълът на постите се състои в това, да се пречисти духът преди важен ритуал. В християнството това е приемането на причастие на четирите изброени празника. От най-дълбока древност се твърди, че консумацията на месо и животински продукти блокира енергийните канали, концентрирайки енергията основно в долните чакри. Причината за това може да се корени в наличието на кръв, първичната жизнена енергия в месото, задвижваща първата стволова чакра. Млякото, от своя страна, е енергийно храната, която "кърми" младия живот, даваща всички необходими съставки, за да закрепи имунната система, и белтъчините, необходими за растежа. Това означава, че млечните продукти като клас енергезират основно първата и втората чакра, отговорни за физическото оцеляване на организма.
Временното отказване от тези продукти, на теория изтласква енергията нагоре, активирайки духовните чакри (шеста и седма). Това, разбира се, остава само на теория, ако не се комбинира и с духовно пречистване - смирение, молитва, пречистване на мислите, което реално е основната практика по време на поста, а типът храна, който консумираме, е само спомагателен инструмент.
Ще използвам един зороастрийски мит, за да илюстрирам основните степени на поста. Според зороастрийците, човечеството в своето духовно завръщане към божественото, ще мине през следните етапи: вегетарианство (с включени месни продукти), отказ от млечните продукти (това, което днес наричаме веганство), изхранване с вода, изхранване със слънчева енергия (храната няма да бъде вече необходимост). Може да изберете който и да е от тези видове пост и да съобразите дължината на поста според физическото си състояние и неговата тежест. 
Ще дам няколко примера от личната си практика. Преди пълнолуние и новолуние аз постя един ден преди съответния ритуал. В началото се случваше почти насилствено, по най-естествен начин губех апетит преди съответните дни и ако се опитвах да ям нещо различно от шепа сурови ядки, това водеше до стомашни проблеми. Започнах да го правя осъзнато, приемайки, че това са дни, в които моето тяло иска да се пречисти. В този период консумирам само течности. 
Веганският пост може да продължи от три дни до няколко седмици, зависи колко бързо ще се проявят резултатите, него практикувам преди големите годишни празници, пречиствайки се за една седмица. Обикновено една седмица ми е достатъчна. 
Тъй като аз съм принципно вегетарианка, може да се каже, че аз прилагам най-лекия вид пост целогодишно, освен в случаите, когато боледувам и тялото ми изисква месна храна. Не бих препоръчала вегетарианството с чисто сърце на никого, защото при определени физически състояния то може да се окаже опасно. 
Съветът ми към всички би бил първо да се научат да слушат тялото си. Това е първата стъпка към правилния пост. Отнема много време, докато осъзнаем правилно неговите сигнали, но ефектът е подобрено здраве и (нека всички жени се радват) фигура. Има много случаи, в които ядем, защото си мислим, че трябва (ако не го направя сега, няма да имам време по-късно). Друга типична грешка е когато сме гладни да не помислим от какво точно имаме нужда в момента, а просто да отворим хладилника и да вземем първата попаднала пред погледа ни храна. Нещо подобно на синдрома "пазарувах гладен". Действително е трудно със съвременния начин на живот да изпълняваме всяко желание на нашето тяло, но си заслужава поне да опитаме. 
Нека илюстрирам с няколко примера. Децата имат много правилен инстинкт за това какво трябва или не трябва да ядат. Моята вегетарианска диета, наложена въпреки семейния натиск още от малка, е предпазила бъбреците ми от сериозно увреждане, както докторите потвърдиха години по-късно. Когато съм била на седем, не съм ѝ подозирала за това, просто не съм искала да ям месо. Една моя позната е плакала, когато родителите ѝ са ѝ давали мляко с мед, след което се оказва, че детето е било алергично към тези два продукта, алергия, която се проявява едва по-късно. Децата и животните имат много здрав инстинкт какви храни и колко точно трябва да ядат. Може би посягат към сладкото малко по-често отколкото ни се иска, но се замислете колко повече енергия изразходват те спрямо нас, които водим заседнал начин на живот, т.е приемът на високо калорични храни при тях е оправдан и е много стабилен инстинкт, който те имат. Забравили сме да разчитаме сигналите, които тялото ни изпраща. С практиката тези инстинкти се завърнаха при мен и започнах да виждам това, от което тялото ми има нужда. В момента знам, че тялото ми иска плодове, нещо от което обикновено го лишавам, по немърливост или несъобразителност. 
Един начин да развиете този инстинкт отново е да пазарувате бавно. Не посягайте инстинктивно към храните, които ви се виждат вкусни. Отделете време, подръжте продукта и усетете неговата структура и енергия. Харесва ли ви? Каква енергия носи? Житото и гроздето носят слънчевата енергия, заради което се използват толкова много при слънчеви ритуали от древността насам. Повечето коренови растения носят елемента земя и вода. Въздух и огън са елементите на подправките (мента и канела, например). Усетете точно от какво точно имате нужда в момента и запомнете усещането за тази енергия и докато ядете. Няма два идентични като енергия продукта. Обърнете внимание на това какво ядете, опитайте се сами да комбинирате храни спрямо вашето усещане за тях. До няколко дни би трябвало да усетите, че се чувствате по-здрави и най-вече по енергични. Развийте този свой инстинкт и слушайте нуждите на тялото си максимално - от нужда от вода до нужда от сън. 
След тази първа стъпка можете вече осъзнато да пристъпвате към пост преди важна работа. Осъзнавайки какво точно трябва или не трябва да консумирате, избирайки с вече отключените инстинкти правилната продължителност и правилния тип пост.  Пристъпете към него със смирение и желание да се пречистите, обградете се със светлина - слънце, свещи, огън, наистина помага. Не се учудвайте, ако в началото се получи естествено, т.е просто в продължение на няколко дни не изпитвате никакво влечение към месо и млечни продукти. Проверете дали не наближава някой от празниците или фаза на луната. Ако да, поздравления! Вашето тяло е започнало да се синхронизира с променящата се енергия на природата. 

четвъртък, 18 август 2011 г.

За музиката на сферите


Това е може би първата истинска практика, която публикувам. За съжаление не мога да дам готови практики в смисъла, в който много от вас са свикнали - готов ритуал, който да се следва стъпка по стъпка. Тук ще давам само насоки, които могат да ви помогнат сами да осъзнаете, в подходящото време, как да използвате информацията, която ви давам.
Всички знаем за влиянието на музиката. Първият, който обаче говори за нейното енергийно влияние не само върху човешките емоции, но и върху материята, е Питагор. Освен, че е открил теоремата, носеща неговото име, той е и окривателят на музикалните хармонии. Разхождайки се по улицата, той минава покрай ковачницата и забелязва как някои от звуците, издавани при удрянето на ковашкия чук в метала са хармонични и приятни за човешкия слух, а други не са. Вдъхновен от своето откритие, той се прибира у дома и провесва метални пластини с различна дължина и изследва звуците, които те издават. Така открива, че има определено математическо съотношение между дължините на пластините и хармонията между звуците, които те издават (да не забравяме, че за Питагор математиката е била науката на науките и е отказвал да приема нов ученик в своята школа, ако той не е проявявал интерес към математиката). 
След това свое откритие Питагор започнал да изследва влиянието на различните тонове и хармонии върху човешките емоции. Забранил някои инструменти в своята школа, защото според него те влияели зле на човешката душа и я подтиквали към зли дела, и усъвършенствал изкуството да влияе върху музиката до степен, в която лекувал душевни и физически заболявания с помощта на песни. 
След години изследване той достигнал до идеята, че всичко в природата трепти и издава вибрация, звук, като тези вибрации променят околната среда. Започнал да чува музиката на сферите, както той я нарича, или изключително хармоничните вибрации на планетите, влияещи на живота на земята. Преди около години Наса успя да запише тази музика, доказвайки питагоровата теория. Клиповете със записаните звуци, издавани от планетите, могат да бъдат намерени в youtube от всички заинтересовани. 
Но как това може да ни помогне в ежедневието? Първата стъпка е да се опитате да се потопите много дълбоко в любимата си музика, напълно релаксирани, и да усетите нейното влияние върху вас. Специален тип ритми, като нестинарските ритми (типичен пример за нестинарски ритъм е Сън на Елица Тодорова и Стунджи) вкарват духа в състояние, граничещо с транса. Това се постига, когато усетите, как вашето собствено тяло и неговите ритми като дишане, например, се хармонизира с музиката. Други песни автоматично успокояват, а трети ви издигат. Подредете песните според ефекта, който те имат върху вас в папки, които да са готови за случаите, когато имате нужда от конкретното влияние.
Втората стъпка е да експериментирате със собствения си глас. Има разлика между вибрациите, които използваме, когато говорим, когато пеем и когато използваме гласа си с магически цели, вкарвайки енергия в думите. Ако при първия случай вибрирането на гърлената чакра е неосезаемо или пренебрежимо, във вторите два случая енергията, която се канализира е десетократно по-мощна. Започнете с отделни тонове и гласни, които вибрирате в гърлото си и усетете тяхното действие върху собственото си тяло. След това експериментирайте със съставяне на собствена музика, прости мелодии и хармонии, които обаче имат ясно дефинирана цел и ефект върху околната среда. Такива мелодии използвам за приспиване на деца, за собствено лично успокоение или за прочистване преди работа. Неслучайно химните и песните са били неизменна част от ритуалите в древността, а защо не и днес? Който е чувал църковна музика като Аве Мария изпълнена наживо в катедрала знае, че силата на музиката се използва и до днес в ритуалните практики. Можете да използвате собствения си глас да привлечете вниманието на някого или да накарате човека да чуе думите ви. Когато изпитвам силна нужда да бъда чута и разбрана използвам гласа си, за да може идеята ми да стигне до човека, с когото говоря и на енергийно, неосъзнато ниво. Да усети, а не само да чуе и да осмисли. 
Последната и най-трудна за овладяване практика е влияние не на енергийно ниво, а на материално ниво. Лечение чрез музика, например. В легендата за Орфей, както и в легендата за атлантите, се говори как хората са имали способността с музика да променят материалния свят около себе си. Аз самата съм провеждала твърде малко експерименти в тази насока, но някои елементарни примери, които бих могла да посоча е влиянието на музиката върху вкуса на храната и върху времето. Това са двете насоки, в които аз съм работила с успех и видими резултати, за мое собствено учудване.
Желая успех по пътя. Резултатите няма да дойдат веднага, може да отнеме месеци между първата и втората стъпка, но всяко усилие, което полагате в тази насока няма да отиде напразно. Приятно потапяне в света на музиката.

вторник, 16 август 2011 г.

Митът за Атлантида



Много от вас най-вероятно знаят, че за първи път митичният континент Атлантида, изчезнал завинаги под яростните вълни на океана, е споменат от Платон. С хилядолетията историята за трагедията, сполетяла цивилизацията на атлантите, се доразвива до колосални мащаби, като всяко поколение допълва мита със своята версия за причините и дори с подробни разкази на очевидци, които твърдят, че са съхранили спомените си от предишен живот именно на този континент. В древността на атлантите е било приписвано тайно познание, а с развитието на технологиите - тайни технологии (попадала съм на версия, според която континентът е потънал в следствие на неуспешен ядрен експеримент). Всичко, което науката се затруднява да обясни, като например Стоунхендж и пирамидите, е било неизменно и изключително лесно обяснявано с оцелели представители на тази митична цивилизация. С една дума, с атлантите се обяснява всичко, което хората искат да възприемат като мистерия, и пак на атлантите се приписва всичко, което човешкото съзнание е способно да сътвори - от ядрена катастрофа до неизчерпаем източник на енергия, канализиран през космически кристали.
Тук не искам да водя спорове каква част от спомените на хилядите свидетели е вярна и дали изобщо Атлантида някога е съществувала. Нека за целта на нашия разказ да приемем, че факт или мит, историята за Атлантида очевидно носи някакво послание, което хилядолетия наред е било считано за достатъчно важно, за да не потъне в забрава. Може приемете Атлантида като обикновена версия на мита за потопа, или да приемете потопа като разказ за потъването на Атлантида, но посланието е едно и също: ако хората се обърнат против законите на Бог, то те ще бъдат унищожени и само най-достойните ще бъдат спасени.
В отделните епохи причините за потопа се променят в зависимост от това срещу каква опасност трябва да бъде предупредено човечеството. В наши дни е разпространена версията за ядрена катастрофа, своеобразно предупреждение да внимаваме как използваме тази опасна енергия. Може да се намери и версия, според която атлантите са загинали, защото не са се грижили за природата, защото са започнали да използват черна магия, защото са започнали да се покланят на грешните божества, защото са решили да направят експеримент и да се преселят в друг паралелен свят. Версиите са хиляди, но се свеждат до едно - избор на грешния път.
Но какво е грешен път? В окултните кръгове непрекъснато се говори за пътя на лявата и на дясната ръка, на светлината и на тъмнината. Пътят на светлината се състои в това да не се нарушават законите, за да се извлече лична изгода. Пътят на тъмнината се свежда до постоянен стремеж към все повече и повече власт, която да се използва за постигането на всичко, към което се стремим. Къде попадат, например любовната магия или магията за повече пари? Зависи от критериите, според които се поставя границата между двата пътя. Ако критерият е дали се причинява зло на други хора, то и двете могат да бъдат причислени към бялата магия. Ако критерият е обаче дали се цели лична изгода, то тези практики биха били заклеймени като черна магия. 
Моята лична гледна точка опира отново до свободната воля. Налагането на собствената воля над естествения ход на събитията в противоречие с природните закони би трябвало да се причисли към черната магия. Следователно всеки вид магия е черна, а под бяла магия се разбира отдадената служба на дадено божество или идея. Когато действията на практикуващия се ръководят от определен морален кодекс, независимо какъв (в повечето случаи моралните закони на различните религии съвпадат), който се осъзнава като външен за индивида. Това е разликата между трябва и искам.
В целия пост избягвах успотребата на думите добро и зло, правилно и грешно. В Кабала се постулира, че на най-високото ниво, кетер (или на дори още по-високото ниво - айн соф, което се възприема като нулев сефирот, неотбелязан на схемата на дървото на живота), добро и зло няма. В началото на началата има всичко. Следователно, и двата пътя по равностоен начин водят към познание за божественето, и двата пътя има много какво да дадат на своите последователи и колкото по-запознат е човек с философията на двата пътя, толкова по-малко разлика намира между тях. На изток това се изобразява с ин и ян. За да постигне Бог, човек трябва да е опознал през различните прераждания всичките му аспекти - и светли, и тъмни. Така достигаме до последната част от мита за Атлантида, която за много хора звучи зловещо. Предсказанието на жреца, разказал на Платон за потопения континет, че това ще се случва и в бъдеще, така както се е случвало неведнъж в незапомнени от човечеството времена. Вселенското колело на съдбата се върти, минавайки през своя собствен цикъл на светлина и мрак, във вечна хармония. 
Това е смисълът и на Колелото на Съдбата от големите аркани на Таро. Независимо дали ще го възприемем като неизбежния кръговрат на добро и зло в рамките на човешкия живот или като символ на прераждането, тази карта илюстрира закон, който, както всички останали закони, се отнася не само до човешкия материален свят. Каквото е долу, това е и горе, казвали древните гърци. В древногръцкия макрокосмос, вселената и човечеството също умира и се преражда, а добро и зло са в постоянен танц и в постоянен баланс. Има светли и тъмни епохи, има моменти, в които колелото се завърта и човечеството поема по нов път, като винаги това преобръщане е съпроводено от катаклизми. Няма безболезнена промяна. Под катаклизми нямам предвид конкретно природни катастрофи, а дори моралната и икономическа криза, пред която е изправено човечеството днес, аналогична на моралната и икономическа криза, пред която е било изправено в началото на индустриалната революция. Всяка голяма промяна, всяко завъртане на колелото, са съпроводени от катаклизми, период на хаос и мрак, за да може да се роди новият ред. 
Това, според мен, е закодираното послание в мита за Атлантида - цивилизацията, която решава, че човечеството трябва да поеме по нов път, отървава се от всичко старо с пречистващата сила на водата, и поставя началото на една нова епоха за човечеството. 

понеделник, 15 август 2011 г.

Годишният цикъл


В интернет пространството има достатъчно информация за осемте големи келтски празника - Самхейн, Юл, Имболк, Остара, Белтейн, Мидсъмър, Ламас и Мабон. Тук ще се опитам да обобщя максимално това, което вече е написано по въпроса за тяхната същност, и да дам моята лична гледна точка за тях извлечена от практиката.
Годишният календар на повечето земеделски народи задължително включва поне четири от тези празници с които се отбелязва началото на четирите сезона. С помощта на този календар те са организирали своя земеделски труд през годината. Празниците са служели като основни маркери за началото на посевите, жътвата и другите селскостопански дейности. Жреческото съсловие в миналото е обвързало цикличността на годишния календар и сезоните с универсалния мит за прераждането и цикъла на живот и смърт, добавяйки по-дълбок смисъл в земеделските празници. Годишният цикъл се представя като преминаване на Богинята през нейните три аспекта - девица, майка и старица, и на Бога през неговия аспект като бог на слънцето и бог на подземния свят.
Богинята навлиза в своя девически аспект на Имболк - началото на пролетта, и се почита като девица до Белтейн. На Белтейн, началото на лятото, тя навлиза в аспекта на майка (разбрала, че е заченала от своя съпруг на Остара), даряваща плодородие до Самхейн, когато, загубила своя любим, тя се превръща в старицата (вдовицата, Богинята навлизаща в подземното царство). Математически погледнато девицата царува три месеца - февруари, март, април, когато тече подготовката за появата на новия живот, майката шест - май, юни, юли, август и септември, октомври - периодът на изобилие и плодородие, а старицата отново три - ноември, декември и януари, когато природата се осъзнава като умираща или мъртва. Ако се погледне символът на Богинята именно в келтската традиция (трите луни една до друга), се вижда лесно, че доминираща е майката, която царува през по-голямата част от годината.
Богът също има своя цикъл. В тъмния си аспект той царува от Самхейн до Остара (ноември - април), а в светлия си аспект от май до октомври. Двата аспекта често се предават митологично като два отделни бога, светлият, който се ражда в разгара на царството на брат си (митологичните братя близнаци) - Юл, и тъмният, който се ражда в разгара на светлото царство (Мидсъмър). Така всеки от боговете минава през три фази - 1. период на разстеж и укрепване, възмъжаване докато царува противоположният аспект, 2. активно царуване, което започва с митологично убийство на опонента, т.е Богът навлиза в царството си в разцвета на силите си, 3. линеене, когато опонентът се ражда отново и да набира сили, а царуващият Бог се разболява и започва да губи сили.
Така, комбинирайки двата цикъла се образува един цялостен годишен цикъл
Самхейн-Юл
Богът навлиза в своя тъмен аспект, а светлият бог умира и слиза в подземното царство
Богинята е в своя аспект на старица/вдовица/царица на подземното царство
Основен елемент – тъмнина, повечето практики и ритуали през този период са свързани с почитането на мъртвите, добро време за учене (както и човешкият дух учи между преражданията)
Юл-Имболк
На Юл светлият бог се ражда отново, най-силният период от царството на тъмния бог
Богинята, все още старица, се подготвя за прераждането си
Елемент – светлина. Светлината се заражда отново. Момент на осмисляне на научените от предишния период уроци, за да се подготви прераждането на Имболк
Имболк-Остара
Тъмният Бог започва постепенно да губи сили
Богинята е в аспекта на девица, която пречиства и подготвя природата за идването на пролетта
Елемент – въздух. Най-подходящото време за осъществяване на коренни промени или поне за планирането им
Остара-Белтейн
Тъмният Бог си отива и е победен на Белтейн, светлият встъпва в брак с Богинята
Богинята се жени и зачева от своя съпруг, постепенен преход към майката
Елемент – вода. Най-ползотворното време за работа върху личния живот, любов, брак и деца. Пречистване на емоциите, които контролират всичко през този период
Белтейн – Мидсъмър
Светлият Бог е победил и с жена си се възкачва на престола, плодородие
Богинята разбира, че е бременна и навлиза в аспекта на майка, плодородие и грижа за бъдещето поколение
Елемент – огън. Време за действие и усилена работа, най-активният период от годината
Мидсъмър-Ламас
Богът започва да линее, тъмният аспект се ражда отново и се подготвя за възкачването си на Самхейн
Богинята още не е в траур, но осъзнава предстоящата загуба на своя съпруг
Всички елементи са в баланс. Момент на затишие преди тъмната част на годината, въпреки, че всичко изглежда светло, тъмнината постепенно се прокрадва с всеки следващ ден. Урокът на този период е отдаване на момента и извличане на максимални блага от него, временно спиране на дейността, за да може да се насладиш на постигнатото. Друг важен урок е балансът.
Ламас –Мабон
Светлият Бог линее видимо, чрез неговата кръвна жертва плодородието е осигурено
Богинята започва да навлиза в своя траурен период, гледайки как нейният любим умира
Елемент – земя. Богът дава кръвта си, а Богинята тялото си, за да осигурят плодородието. Урок- саможертва. Период на усилена работа по събиране на постигнатите резултати, време за последни усилия по планове, които искате да осъществите до край
Мабон-Самхейн
Светлият Бог се прощава със света, а тъмният, дори и да не е на престола, видимо властва над света
Богинята скърби, но не навлиза в аспекта на старица до Самхейн – окончателното слизане в подземното царство
Елемент – дух. Работата на този свят е приключила, тук се осъзнават уроците на духа от това прераждане и изкупват грешките, за да се навлезе чист в отвъдния свят. Период идеален за разрешаване на отлежали проблеми преди навлизането в новия годишен цикъл

Може би звучи странно, че намесвам темата за прераждането на човешкия дух, но митът за годишния кръговрат не трябва да се разглежда отделно от общия мит за прераждането. Чрез вечното възобновяване на природата като най-лесно разбираем пример от ежедневието се е предавала тайната и за това, което се случва след смъртта.
Един от най-древните митове за възкръсващия слнчев бог и неговата скърбяща съпруга е този за Ищар. В мита за богинята, която преминава през седемте врати на подземния свят, е закодиран и процесът на прераждане. Всяко украшение, което тя сваля съответства на една от енергийните чакри на физическото тяло, които спират да функционират. Обратният път е пътят на изграждане на енергийното тяло във физическото в утробата на майката, за да може детето да се роди. Този мит преминава през редица трансформации през вековете. Изида успява да възкреси своя съпруг от мъртвите, събирайки отделните части на тялото му. В древногръцката митология богинята на плодородието Деметра не скърби за своя съпруг, а за своята дъщера – Персефона, която възкръсва от подземния свят всяка пролет.
Единствено в християнската митология слънчевият бог възкръсва без помощта на Богинята. Нейното присъствие е сведено до жената, която посреща възкръсналия от мъртвите Иисус, като църквата е изпитвала значителни затруднения през вековете да отговори на въпроса защо не се е явил първо на някой от своите ученици. Отговорът за мнозина е, че църквата се опитва да прикрие евентуален брак на Иисус с Мария Магдалина, която всъщност е била много повече от ученик и апостол. Моят отговор би бил не толкова конспиративен. Митологически завръщането на сина/съпруга в обятията на неговата майка/съпруга след възкресението е било също толкова дълбоко вкоренена в народното съзнание символика, от която дори и евангелистите не са могли да избягат. Особено, ако са искали да бъдат разбрани от простолюдието, които за първи път чуват за Иисус и Мария, но може би преди това са чували поне една от хилядите версии на мита за бога, връщащ се при своята богиня. Това е бил най-сигурният път към това масите да приемат и повярват в божествената същност на Иисус – препратките към по-стари прототипи, с чиято помощ е било по чисто логически път да се докаже на неверниците, че да, и с него се е случило това, което се е случва принципно с боговете, следователно и той трябва да е Бог, затова чуйте думите му.
Църквата асимилира много от езическите традиции, както и езическия календар. В това няма нищо учудващо. Последният опит за сътворяването на нова религия – уика, се базира отново на древни прототипи, копира езическия календар и не въвежда нищо коренно ново като концепция. Ако се замислим, една нова религия би била отхвърлена, ако не се базира на нещо вече чуто и видяно преди, ако не работи с понятия, дълбоко вкоренени в „масовото подсъзнание”. Сигурно и вие бихте приели трудно концепцията за върховно божество, което, например, няма властта да контролира природните стихии и не управлява времето, защото такова божество не се е раждало в историята на човешката мисъл. Затова не е никак учудващо, че християнството по времето, когато е било нова прохождаща религия, също стъпва на по-старите продукти на човешката религиозна мисъл. Не бих искала да стигам до радикални изказвания в стил Дан Браун, че това е тенденциозна политика на католическата църква. За мен това е най-естествен природен процес, наречен културна асимилация. Наблюдава се от хилядолетия, една култура асимилира друга, запазвайки само онази част от нейния бит, вярвания и език, която е била необходима и полезна на господстващата култура. Образът на Дева Мария държаща младенеца и близостта му с образа на Изида и Хор би трябвало да ни учудва също толкова малко, колкото наличието на думи с латински корен във всички съвременни езици. Или, да се върнем на темата, наличието на осем големи годишни празника, обясняващи смяната на сезоните, промените в енергията на природата около нас и тайната на човешкото прераждане.

За змията

Един от най-универаслно разпространените символи е този на змията. Среща се навсякъде, символ на смъртта, подземното царство, но и на изцелението и мъдростта. Но коя всъщност е тази змия, която се появява във всички митологии? Моята версия е, че това е Животът.
Бродейки из горите и полетата древният човек се е сблъсквал с един наистина уникален представител на животинското царство - змията. Тя сменя кожата си и се "обновява" всяка година. Появява се само в определени сезони, носейки със себе си както смърт, така и лечение. Останалата част от годината прекарва в скрито леговище. Не напада, освен ако не се почувства застрашена, и, макар че е опасна, предпазва дома и полето от гризачи.
Именно заради тази своя полезна функция на змията в българската митология се приписват свойствата на стопан или пазител на къщата и нивата. Тя е обикновено свита на кълбо под прага на дома и се активира само в случай на опасност или брани границата на нивата, синора. Нейният дух се вика при беда, пак нейният дух помага на починалите в дома да извървят пътя до отвъдния свят, на който тя е господар, спокойно и безопасно. Прагът е свещено място, което не се осквернява като се сяда на него или стъпва на него, защото това е домът на змията пазител.
Змията е пазител на вечната тайна за живота и смъртта. През зимата тя отива в отвъдното царство, където пази невиждани съкровища, и единствена от цялото животинско царство знае тайната за връщането обратно на горния свят. Тя пази ключа към прераждането, връщането в света на живите.
Дотук се спрях само на най-известните характеристики на змията спрямо българския фолклор. Символиката на змията в световния фолклор във всичките нейни разновидности - от змия до змей и дракон, е доста сходна.
Змията е универален символ на жизнената енергия, която протича през човешкото тяло. Кудалини, ки, чи, ци, тя носи много имена, но основното описание което се среща за нея е, че тя е свита на кълбо като змия в основата на гръбначния стълб и оттам бавно, събуждайки се, започва да се вие нагоре. Повечето съвременни рисунки и карти на енергийното тяло на човека показват централния енергиен канал като права тръба, двупосочна магистрала. Но в природата енергията рядко се движи в права. Спиралата и кръгът са по-присъщите за нея форми. Това можете да усетите сами, ако се опитате да насочите енергията си в права линия като лъч и като спирала и усетите разликата. Тази централна "тръба" е реално двата енергийни канала (срещали сте ги описани като мъжки и женски, топъл и студен, рационален и емоционален или просто като ляв и десен), които като змии се преплитат виейки се спираловидно точно седем пъти. Местата на преплитане между двата канала са енергийните чакри. Ако досега сте си представяли централния енергиен канал като чиста тръба предполагам ви е било трудно да разберете защо и как могат да се получат блокажи при него, когато всичко е изградено на принципа на скачените съдове. Блокажите идват когато в пресечните точки надделее един от двата канала, който блокира или задържа потока на другия. Виждали сте този символ  - на двете преплитащи се змии около централна ос, нарисуван много пъти. Така наречената змийска колона и до днес може да се види на останките от централния площад на Константинопол, днешен Истанбул.
Още по-любопитно е описанието на начина, по който Буда постига просветлението си. Докато той медитира под дървото една огромна змия изпълзява и се увива около тялото му (забележете) седем пъти. Застава над главата му, за да го предпазва от дъжд и градушка и за да може той да бъде необезпокояван тези няколко дни. Това е много интересно графично описание на една основна практика в кундалини йога. Същата тази навита на кълбо енергия пропълзава нагоре, достигайки коронната чакра, и излиза над нея. Висейки в пространството над главата, тя служи за връзка между астралния свят и материалния свят. В състояние на издигната кундалини медитиращият има достъп до повече информация, защото основната част от енергията му вече не е окована в седемте чакри на материалното тяло, а е пробудила осмата и девета чакри, които са разположени само в астралното тяло. Тяхното активиране носи много познание и просветление и е универсалният път към окончателното откъсване от оковите на този свят.
Но кои са оковите, които ни държат към този свят? Да се върнем към библейския мит за грехопадението. Как да направим връзка между змията като символ на жизнената енергия и змията-изкусителка в Едем? В повечето митологии битува легендата за Златната епоха, когато богове и хора живеели заедно в мир и разбирателство и земята давала благата си без хората да полагат труд, нямало болести и смърт. Самата липса на смърт означава, че тези митове разказват за една много далечна епоха, когато душите на хората не са се нуждаели от тела, т.е не е имало смърт и болести, защото човешките души не са се нуждаели от телесна обвивка. Защо тогава душата е "окована" в тяло? Според гръцката митология смъртта и болестите се появяват като наказание за полученото от Прометей познание. Според Библията, получили познание за това какво е добро и зло, хората били твърде опасни, равни с Бог, и трябвало да бъдат лишени от вечния живот, ставайки смъртни. Ако опитате от дървото, то със сигурност ще умрете. Змията от райската градина оспорва това Божие твърдение и е права - да, вкусили от това дърво, хората не умират. Умира само тялото им, но душата им, с която Адам и Ева са свикнали да се асоциират, е безсмъртна. Разказът за грехопадението е разказ за това как, защото са опитали от плода на свободната воля, хората са били оковани в тела.
Защо замених "познание на добро и зло" със "свободна воля"? Какво е добро и какво е зло? В света на Бог добро и зло няма. Там всичко е подчинено на Божиите закони, които не са нито добри, нито лоши, а справедливи и необходими. Ние виждаме смъртта като лошо, а в света на Бог тя е нещо необходимо, защото помага на процеса на развитие на хората, които усвояват уроците си по-добре, ако периодично имат време за почивка и осмисляне на наученото между отделните животи. Добро и зло са човешки категории, с които ние оценяваме не предмети, а човешки действия. Ножът сам по себе си не е нито добро, нито зло, добро и зло са действията, за които човешката ръка ще го използва. Самата идея за добро и зло предполага наличието на свободна воля и съзнателно, свободно човешко действие, което да може да се оцени като добро или зло. Действие различно от съзидателната дейност на Твореца. Тя е критерият, спрямо който се преценява дали едно действие е добро или зло. Всичко направено спазвайки законите, по които е създаден този свят, е добро. Добро е изгревът, добро е и бурята, добро е смъртта, но не и убийството, добро е плодородието, но не и завистта за чуждия успех. В света на Бог няма убийство и завист.
Така човек опознава добро и зло. Практикувайки своята свободна воля, той неизменно понякога тръгва срещу замисъла на своя творец. Затова хората са били оковани в тела. Докато овладеят даденото им познание и знаят как да го използват мъдро, те са обвързани с този свят и неговия цикъл на прераждания. Оковани в тяло.
Но всяка една митология ни дава и тайно обещание. Осъзналите и научилите уроците си могат да победят змията. Аполон надвива Тифон, Георги надвивя змея, духът надвива материята и отново се извисява близо до Бог. Развиващият се постига нирвана и се откъсва от самсара, ставайки бодхисатва и сам обучавайки следващите, които тръгнат по неговите стъпки. В Библията такова обещание е дадено още в Стария Завет, в Книга на Енох, която вече не се включва в официалната версия на Светото Писание. Там е казано, че праведниците ще опитат от второто дърво в градината - дървото на живота, чиито плодове ще ги дарят с вечен живот.
Без да има конкретна логическа причина много хора асоциират змията от райската градина с Луцифер. А Луцифер със Сатаната/дявола/лукавия. Дали това са две отделни или една и съща фигура е въпрос на отделен пост. Но чисто митологически Луцифер, Прометей и змията като символ на познанието имат много общо - даряват хората с познание, довеждайки до оковаването им в плът и самите те биват приковани за земята, обречени на същата участ. Прометей е прикован за скалата и умира и се ражда всеки ден, Луцифер пада от небесните селения, а змията е обречена да пълзи по земята и да е във вечна вражда с хората. А познанието, с което те са дарили и наказали хората е свободната воля.

Философия на енергията и жертвоприношенията


Според основните закони на физиката енергията е константа. Тя може да се трансформира от един вид в друг, но в природата няма загуба на енергия. На всяко действие следва равно по сила и обратно по същност противодействие.
Същите закони важат и в света на окултното. Няма загуба на енергия. Тя просто се трансформира от един вид в друг. Например, има два начина за зареждане на амулет. Най-често практикуваният е "вкарването" на енергия и идея в талисмана. Следвайки законите на физиката и на логиката този предмет трябва първо да бъде пречистен, за да може да се освободи място за енергията, която ще бъде вложена. Изтеглената от амулета енергия трябва да бъде заземена или съхранена в друга структура, но не може просто да изчезне. При самото вкарване ние черпим енергия или от самите себе си, след което може да усетим леко изтощение, докато попълним изхабената енергия от света около нас (още една практическа полза от пречистения кръг - не излизайте от него преди пълното си възстановяване, защото иначе изразходваната енергия ще се възстанови от околния свят, където енергията никога не е чиста). Вторият вариант се състои в това просто да канализираме енергия от околния свят. За целта трябва предварителна подготовка по филтриране на енергията (да канализираме само необходимата за целта вид енергия). Веднъж усвоен този урок, следва разширяване на енергийните канали. Или по-скоро тяхното огъвкавяване. Ако те имат способността да се разширяват и свиват съобразно нашите нужди и цели, се премахва чувството на изтощение и празнота. Така се работи само с наличната около нас енергия, без да се влага от личните ни запаси, които служат за поддържане на концентрацията и чисто и просто нашето физическо здраве и оцеляване.
Вторият вариант е, разбира се, по пътя на логиката, не вкарване на енергия, а трансформиране на вече наличната енергия в друг вид. Превръщането на една енергия в друга е нещо, което наблюдаваме всеки ден без да се замисляме над него. В момента, пишейки по клавиатурата, аз трансформирам потенциална енергия в кинетична енергия, която ми помага да задвижвам мускулите си, включително и сърцето си. Тази енергия аз набавям с храната, разграждайки ябълката от закуска на съставните ѝ вещества и абсорбирайки тези от тях, които са ми полезни. При разграждането на част от тези вещества, а именно фруктозата в случая с моята ябълка, се отделя енергия, която до този момент е свързвала молекулите заедно, но сега е свободна и мога да пиша по клавиатурата. Ябълката е изградила молекулите фруктоза благодарение на слънчевата енергия. От началното училище знаем, че проследявайки хранителната верига и кой откъде набавя необходимата си енергия, стигаме до неизменния извод, че в основата на цялата верига са разтенията, а те черпят енергия от, да, точно така, слънцето. Отделената от него топлина и светлина са катализаторите на всички процеси, върху които е изградена цялата биологична система на планетата. Без слънцето животът на земята не може да съществува. Древните със своята проста житейска мъдрост за знаели това много добре, за тях Слънцето е било основният, ако не и единствен източник на живот.
Вторият необходим фактор за осъществяването на фотосинтезата е водата. Без нея фотосинтеза не се извършва. Водата е покровителствана в древните представи от луната. Най-вероятно нашите предци са забелязали как земният спътник влияе на приливите и отливите, на моретата, на целия воден цикъл. Така разбираме защо Луната и Слънцето са били основните божества на древността. Звучи логично, но не съвсем. Повечето изследователи обичат да приравняват мирогледа на древните с представите на дете. Както едно дете търси свръхестествена причина зад това, което не разбира, така и нашите предци са виждали бог зад всяка гръмотевица, която не са можели да си обяснят научно.
Но дали е така? Попитайте едно малко дете, което още не се е докосвало до учебниците по биология, откъде идва животът. То няма да отговори Слънцето и Луната, а мама и татко. Използването на толкова закодирана символика в най-древните митове предполага развитие на мисълта далеч надхвърлящо способностите за изграждане на причинно-следствени връзки на едно дете. Тяхното познание е резултат на разумно и внимателно проследяване на процесите в природата и на непритъпени сетива. Едно животно инстинктивно знае каква храна е добра или не е добра за него. Мама орангутан не трябва да учи детето си какво да яде и колко да яде, защото то има здрав усет за своето тяло и света около себе си, който ние сме загубили в процеса на еволюция.
Но да се върнем към законите на енергията. Дотук разгледахме трансформацията на един вид енергия в друг, като основният катализатор на тази промяна е елементът светлина, и как този закон може да бъде използван практически в ежедневието, за да трансформираме например негативните емоции в позитивни. При натрупването на свръх голямо количество негативна енергия в нас ние имаме същите два варианта като при зареждането на амулета. Да се отървем от нея заземявайки я или да я трансформираме по вид, с минимална загуба или влагане на допълнителна енергия.
Другият закон на енергията, който е директно следствие на първия и който древните също са осъзнавали пределно добре е идеята за противодействието на всяко действие. Тук няма да се спирам толкова на законите, че всяко действие си има последствие, а на двата постулата на жертвоприношението - давам, за да ми дадеш и давам, за да премахнеш.
Не можеш да очакваш резултат, ако не си вложил енергия. Всяко магическо действие се базира на идеята, че ако не дадеш нещо свое, нещо скъпо, то резултат няма да бъде постигнат. Минималната жертва, която се изисква при всеки ритуал, е твоята лична енергия. Колкото по-силно желаеш резултата и колкото повече вложиш от себе си, толкова по-добър ще бъде ефектът от действията ти. Този закон е приложим, между другото във всяка една сфера от живота. Например, при готвенето. Важно е вложеното желание и позитивна емоция. Няма истински добър готвач, който ненавижда работата си не се влага в нея. Основен съвет, който давам на учениците си е и при избор на работа да изберат професия, където те биха вложили максимално от себе си. Тя ще донесе най-много резултат, независимо, че примерно правото и икономиката изглеждат като изключително перспективни професии пред фотографията. Ако фотографията е сферата, в която те биха вложили себе си, то тя е и професията, където те ще могат да се реализират най-добре. По законите на физиката, а те не могат да бъдат заобиколени.
Жертвата не е нещо, което е отмряло и до днес. Повечето християни биха казали, че тяхната религия отрича жертвоприношението. Точно обратното. Всеки богослов ще потвърди, че има одобрено от църквата жертвоприношение - паленето на свещ. То се формулира точно така. Даваш, за да получиш. В миналото даровете са били съответни на това, което се е искало от боговете в замяна. Най-доброто от реколтата, за да се гарантира добрата следваща реколта. Първото и най-доброто парче от обредния хляб се поставя пред иконата. За курбан се дава най-доброто животно от стадото (живот за живот). В една магия, за която само се шепне с тих ужас - вграждането на сянка, се е избирала отново най-красивата и работна девойка от селото. Но нейната смърт гарантира живота на всички, които ще живеят поколения наред в този дом или ще дарява със здраве всички, които ползват чешмата. За успокоение на всички, вграждане на човешка сянка се е извъшвало само ако вграждането на животинска сянка или животинско жертвоприношение се е оказвало недостатъчна жертва и градежът не е бил стабилен въпреки всичко сторено.
В наши дни освен паленето на свещи и заделянето на първото великденско яйце и първото парче от обредната пита, ние спазваме и други суеверия, които са базирани на същия принцип. Почерпи с парите от първата заплата, за да дойдат още. Дай на бедните и когато си в нужда и на теб няма да се откаже. Дай по малко от всяка своя придобивка, за да привлечеш още. Важното е да от сърце, т.е освен минималната част от заработеното да вложиш и искрено и силно намерение, принасяйки жертвата, и най-вече благодарност за вече полученото.
Много от вас ще се засмеят, ако кажа, че това е може би най-силната магическа практика, защото са свикнали да виждат ритуала като нещо много по-величествено и сложно за изпълнение. Важно е намерението, вложено в ритуала, а не неговата форма. Аз самата съм постигала всичко, което е трябвало да постигна работейки основно по този начин - влагайки силно намерение в прости и ежедневни действия. Това е нещо, на което нашите баби биха могли да ни научат много добре. Намерението е единственото, което отличава обикновено замесения хляб от обредния хляб. Чашата вино от жертвеното вино или виното за причастие. Сутрешното ми кафе от кафе за гледане на бъдещето и обикновено редене на карти за пасианс от ритуал по пренаписване на човешки съдби. Обикновеното "по дяволите" от силно проклятие. Работата върху изчистенето намерение и осъзнаване на действието като специално ще ви помогне да се избегне и необходимостта от прикриване на целия арсенал жезли, ками, пръстени, украшения и свещи, с които предполагам разполагате и които не всеки искате да види.
Колкото до човешкото или като цяло кръвното жертвоприношение, което е като цяло най-любопитното за всички, не са необходими повече от няколко капки кръв от порязване. Вашата кръв е вашият живот, отдавайки дори и капка, вие жертвате част от най-основната си жизнена енергия. Ритуалите, които са изисквали човек съзнателно - подчертавам, в пълно съзнание и след съответната подготовка, да жертва живота си, са били ритуали при сериозни бедствия, чиято цел е била да се гарантира благоденствието на цял един народ. Жертвата на един човешки живот се е осмисляла като необходима само при спасяването на хиляди други.
Има и единични случаи, магия достатъчно добре описана в Хари Потър, на саможертва за спасението на един единствен човешки живот, като този тип магия рядко се извършва (да не кажа, че е невъзможно да се извърши) съзнателно и ритуално. Енергията, която се генерира в момент на внезапна опасност (внезапно нападение, катастрофа) е достатъчно мощна да зареди мисълта "той/тя да е жив/а", за да остави отпечатък на защита за цял живот. Виждала съм, за съжаление, перфектно изпълнена магия от този тип, като защитата, която се беше образувала около оцелялото момиче беше почти непробиваема. Но аз не бих окачествила това като магия, а като несъзнателно жертвоприношение, което повечето хора инстинктивно правим в подобни ситуации, като обикновено се свежда до членове на семейството и в зависимост от конкретната заредена мисъл защитата може да остане за повече от едно прераждане, обвързвайки двете души.

За мъжкото и женското начало и за мъжката и женската магия


Има ли или не разлика между половете? Различна ли е същността им, различно ли е отношението им към живота, равностойни ли са уменията им? Това са въпроси, които засягат не само феминистките и борците за еманципация, но и всички практикуващи.
Най-древният култ запомнен от историята е този към Богинята-Майка на всичко живо. Богинята трудно подлежи на описание. Тя е и любящата майка, която кърми своя син - Слънцето, и дарява земята с плодородие. Тя е самата земя и плодовете на тази земя. Тя е и наказващата страшна богиня на подземното царство, към която се връщаме след смъртта, връщаме се в утробата на майката земя, в пръстта, от която сме направени, за да се преродим отново. Тя е богинята на наказанието. Тя е и богинята на мъдростта. Тя е и вечната девица, чакаща своя божествен съпруг, чиято светлина и чистота са покрити зад седем воала. Неприкосновената чистота на духа. Тя е и вдовицата, вечно скърбяща по загубата на своя съпруг, която минава през ада, за да го върне.
Предполагам всяка жена ще се саморазпознае в поне едно от тези лица на Богинята, ако не и във всичките. Защото образът на Богинята се е превърнал в архетип на жената, който е толкова дълбоко залегнал в нашите представи, че е трудно да бъде изкоренен. Жената е преди всичко грижовната майка - тя дарява с любов дома и семейството. Жената е и нежната чистота - тя носи вдъхновение и красота. Жената е и страшното наказание - няйният гняв е толкова силен, че макар всички богове на войната да са от мъжки пол, всички божества на отмъщението и справедливото наказание са от женски пол.
Въпреки, че християнството е една строго патриархална религия, образът на пречистата Дева се е запазил. Много молещи се, които отправят молбите си към Дева Мария вярват, че тя има власт и сила равностойни на тези на нейния син - Бог-Син. И до днес към нея се отправят повечето молби за плодородие, любов, брак, деца, все неща, за които в предхристиянската епоха са се обръщали към Богинята-Майка. Интересни са и някои по-рядко срещани икони на Дева Мария, които я изобразяват като фoнтан на живота (девицата), и като скърбяща по смъртта на своя син, пронизана от седем меча (скърбящата вдовица). Показателно е, че тя няма име. Наричана е била със стотици имена, но Богинята майка е архетипен съвкупен образ на всички женски божества в историята, които са само нейни отделни аспекти.
Синът на Богинята Майка е и нейният съпруг. Също архетипно познат като Бога Слънце. Ако тя е пасивното начало - луната, водата и земята, то той е активното начало - слънцето, огънят, въздухът (духът). От техния брак се ражда всичко живо. С цикличността на техния брак се обяснява и смяната на годишните сезони. Богът слънце се ражда в средата на зимата и постепенно започва да събира сили, а богинята се подмладява и се връща в своя аспект на девица. През пролетта е техният свещен брак, когато и двамата са в разцвета на силите си. С този съюз се гарантира бъдещето плодоридие. Средата на лятото, докато Богинята майка е вече в напреднала бременност, богът започва постепенно да линее и плодородието изчезва. Той умира през есента, Богинята навлиза в своя мрачен аспект и поема по пътя към подземното царство да търси своя съпруг, за да може да се прероди отново през средата на зимата, когато всичко на земята сякаш е загубило надежда, че отново ще настъпи пролет.
Какви са качествата на Бога? Той е активното начало. Активен и пасивен в магията не трябва да се разбират като действащ и бездействащ, а като творящ и възприемащ. Повечето слънчеви богове като Аполон се свързват неизменно с творческото начало, изкуството. В таро пасивното начало се представя от щитовете и чашите, докато активното начало се представя от жезлите (вдъхновението и лидерството) и мечовете. Сътворението е невъзможно без тези два аспекта. Познанието и съзерцанието от една страна и креативното и дейно начало от друга.
Светата троица е концепция много по-древна от християнството. Още Питагор говори за троичното начало, свързвайки го с единицата – монадата (1), мъжкото начало, потенциала за активност, и бинара (2) – познанието, реализирано чрез контрастите, женското начало. Според него всички нечетни числа били мъжки по своята същност, а всички четни – женски. Заедно монадата и бинерът правят три – числото на сътворението, на материалния свят. Заедно те изграждат светата троица. Първоначално тя е била под формата на светото семейство – Богът, Богинята и техният Син. Християнството трансформира идеята изключвайки женското начало от троицата, но запазва схемата на произлизане на началата. От Бог-Отец (Богинята Майка) и Светият Дух (Оплодителното начало) произлиза Синът, който се ражда и умира, за да се слее със своето начало и прероди отново тържествуващ (Бог-Син).
С течение на вековете и прехода от матриархат към патриархат божественото женско начало преминава в забвение. Ролята на жената в църквата се свежда до божия съпруга, ролята на жената в религията преминава, поне формално, от богиня равна по сила със своя божествен съпруг, до майка, светица, но обикновена жена, чието тяло е било достатъчно чисто да роди Бог-Син.
Ролята на жената в обществото също се променя от крепител и глава на рода в отговорник по домакинството. Този преход може да се отдаде на откъсването на хората от земята и земеделието, постепенното им оттегляне в градовете и оформянето на култура базирана основно на търговията, занаятите и администрацията. В повечето предимно аграрни общества като българското, например, жената продължава да заема роля, ако не първостепенна, то поне равна на тази на мъжа.
Какво става в окултната сфера? В българското общество магията се запазва предимно женска. Нейните цели остават непроменени с хилядолетията – грижа за дома, плодородието и потомството. Баенето, обирането на берекет, лазаруването, кумичинето, повечето ритуални забрани и ритуални обреди свързани с празниците остават чисто женски. Има и мъжка магия, разбира се, като заораването, изграждането на дома и практиките по освещаването му, русалиите и коледарите, но тяхното присъствие е осезателно по-малко. Има и общи „професии” като знахарството. Думата за магьосница на български език – вещица, почти не се среща в мъжки род и означава знаеща. Бабите, които са отговаряли за най-съкровените тайни по раждането и задържането на един нов живот на тази земя, са били тайните пазители на древното познание и са го предавали традиционно от жена на жена. Би могло да се каже, че българската магия е съхранила най-практичната част от едни по-древни култове битували по нашите земи, без обаче да предават философската постановка зад практиките си. Защото ако женската магия е предимно обвързана със земята и осигуряването на благоденствие тук и сега, то мъжката, слънчевата магия е по-обвързана с въпросите за сътворението, устройството на света и философската постановка на вярванията.
Западноевропейската магия е предимно мъжка. Окултната наука такава, каквато я познаваме днес. се заражда след християнството, когато доминиращата роля на мъжа в обществото предопределя неговата доминираща роля и в окултния свят. Корените ѝ са в мистериите, които също са били изключително мъжки по своята същност. Алхимията, тайните общества и кабала са изцяло мъжка територия, докато на жените е било предопределено да пазят знахарството и билкарството, остатъци от един по-древен светоглед.
Не бих казала, че жените са били ощетени като не са били допускани до тайните общества и че са били насила ограничени до по-слаб или нисш вид магия. Напротив. Според мен те не са се интересували от мъжките практики, а ясните граници никога не са се прекрачвали или дори размивали.
Дори според науката жените и мъжете са устроени различно. Дали ще го отдадем на еволюцията или на Божия промисъл, особено значение няма. Фактът е, че ние имаме различни сетива, че мозъкът ни функционира и запаметява информация по различен начин. Разликите в развитието са толкова големи, че преди няколко години се предложи да се върнат разделните училища, защото в едно смесено училище момчетата и момичетата не могат да развият способностите си напълно. Те са твърде различни за да се очаква от тях да се развиват едновременно и в една посока, а смесената ситема на образование е един компромисен вариант, който лишава децата от възможността да развият уменията, в които са добри без да се съобразяват с по-бавните темпове на противоположния пол в това отношение.
Не искам да превръщам този пост в спор дали жените са от Венера, а мъжете - от Марс и кой оставя седалката на тоалетната чиния вдигната. Искам да се фокусирам върху света на окултното.
Приема се, че душата е безполова, че една и съща същност може да се преражда и като мъж, и като жена в зависимост от уроците, които трябва да научи. Женското и мъжкото тяло естествено са пригодени към работа с женските и мъжките енергии в природата. Напоследък обаче се забелязва тенденция към уеднаквяване на половете. Въпреки, че съм изкушена да кажа, че това не е редно, защото нарушава един от най-древните принципи на разделение, които са битували на земята от самото ѝ зараждане, осъзнавам и че в най-ранния етап на развитието на човешката душа тя е носела в себе си характеристиките и на мъжкото и на женското начало. Тяхното сливане и унифициране обратно в едно, което наблюдаваме днес, може да не е отдалечаване от природното, а връщане към изначалното състояние на единение в енергийно отношение. Макар че това би довело до доста катаклизми в обществото и общественото мислене, тази бавна промяна може да е път към осъзнаването на хората като едно цяло. Ние работим с твърде много разделения. Окачествявайки даден предмет като нов, ние включваме в това изказване и точно протичоположното - че той не е нов. Окачествявайки едно човешко същество като жена и очаквайки от него да отговаря на присъщите за тази категория качества, ние ограничаваме мисленето си. Категориите ограничават. Същото важи и ако категоризираме дадено човешко същество като мъж. Проблемът не е в самата дума, а в оценъчните понятие скрити зад нея. Важно умение при практиката е способността да се отърсиш от категориите, за да видиш същността, с която работиш. Най-добрият съвет, който мога да дам, е изключването на думите и понятията по време на работа. Те ще изплуват отново по-силни и натоварени със смисъл, но едва когато, забравяйки за тях, сме видели същността на обекта, с който работим, без да го назоваваме. Ако трябва да дам много елементарен пример, един начинаещ, който тепърва изучава елементите, е добре да забрави за думата земя и това, с което я е свързвал до този момент и да се фокусира върху сегашното си възприятие за нея. Когато е изучил земята, думата ще се върне, но натоварена със смисъла на всичко научено. Но това е невъзможно да се случи, ако не поставиш под въпрос досегашния си понятиен апарат. Ако примерът със земята ви се е сторил твърде елементарен, нещо, което хората би трябвало да правят, заместете земя с Бог. Колко практикуващи се замислят какво точно стои зад думата? Призоваването на ангели и архангели е друг пример. Медитация над името и усещанията, които то извиква, може да доведе до образ много по-различен от този, посочен в ритуалите по призоваване. Това не означава, че този образ е грешен. Напротив, ако медитацията е била направена правилно, то тогава учащият се е видял този аспект от същността на ангела, която му е била необходима в случая. При следващо призоваване той може да се яви в друг образ, но същността ще остане същата и ще бъде разпозната. Това е полезно умение при припомняне на хора, с които сме се срещали в предишни животи, при издирване на човек в сънищата или телепатично извикване на близък. Тук трябва да се работи със същността, а не с името, освен ако не се знае истинското име на човека, което е сравнителна рядкост в наши дни.
Искам да завърша е една китайска мъдрост. Капанът за ловене на зайци служи за ловене на зайци. Когато заекът е уловен, капанът се забравя. Мрежата за ловене на риба служи за ловене на риба. Когато рибата е уловена, мрежата се забравя. Думите служат за предаване на идеи. Когато идеята е предадена, думата трябва да се забрави. Как искам да говоря с човек, който е забравил всички думи.