събота, 3 ноември 2012 г.

Да лекуваме грип с енергия?

Здрав дух в здраво тяло. Не съм спортист, но знам, че когато си болен, нямаш енергия за нищо, още по-малко за извършване на ритуали, медитации или нещо подобно. Физическото изтощение води до психическо изтощение, двете в комбинация водят до жесток спад в енергията. Откъде черпим енергия и как да се лекуваме? Ето, според мен, някои грешки, които допускаме.

1. Прекрасно е, ако имате енергиен лечител вкъщи (сами не можете да се лекувате), но не подценявайте ролята на традиционната медицина. С енергия няма да излекувате болен зъб и счупен крак, нито тежки болести, нито дори грип, ако имунната система на болния е отслабена. Приемете го като "допълнително лечение".
2. Обръщайте повече внимание на храната си. Знам за много практикуващи, които са привърженици на вегетарианството, веганството, дори на суровоядството. Но тази диета може да не е подходящата за вас. Дори и аз, която съм вегетарианка, ям месо, когато организмът ми страда и трябва да се съвземе. Не забравяйте да ядете основно... природно. Приемете го както искате - от това, че в природата се яде месо, до това, че ако няма прясна салата зимата, надали зелената салата, която си поръчвате декември месец е полезна, защото е отгледана със същите онези пестициди, от които се страхувате.
3. Не обръщаме достатъчно внимание на елементарни знаци - какво ни се яде всъщност? Дали е сандвичът до офиса, който ядем всеки ден или нещо друго, като ядки или супа, за което трябва да се разходим 15 минути? Гладни ли сме всъщност и колко точно ни се яде?
4. Пренебрагваме първите симптоми на болестта, а всичко сме наясно, че това е времето, в което трябва да действаме.

Всичко това казано, ето някои начина на лечение. Нека болният да легне удобно. С ръце (или сетивата си като цяло) усетете къде е болното място. Усеща се като тежест, парене, болка във вашето тяло на съответното място. Мислено "изтеглете" болката и запълнете със светлина (това е моят начин, но вие ще усетите своя). Комбинирайте с молитви към каквото и да е божество, в което вярвате, защото не ние определяме здравето и болестите, те понякога идват, защото трябва. Не забравяйте да се пречистите след края и не очаквайте незабавни резултати. най-вероятно болният няма да почувства подобрение на секундата, но ще се подобри до час-два.
И не забравяйте простичкия факт, доказан от опит, че не всичко се лекува енергийно, и че каквото сме натрупали с години (пушене, стрес, хронично занемаряване на някакъв проблем) няма как да изчезне веднага. По-важното е да не го натрупваме, нали?

петък, 2 ноември 2012 г.

Приготвяне на ритуален хляб

Тук ще се опитам да представя и традиционните изисквания спрямо месенето на ритуалния хляб и моят осъвременен вариант, защото по една или друга причина не всички изисквания на традицията са лесно приложими в наши дни.

Първото изискване е човекът замесващ хляба. Обикновено това е девойка недостигнала полова зрялост, невестите, бременните и като цяло полово зрелите жени в определени периоди на месеца се считат за нечисти и негодни за замесването на обреден хляб. Освен това ритуалното замесване се предхожда от ритуално пречистване както на мястото, така и на замесващата девойка.

Когато замесвам хляб за празници, тъй като не отговарям на изискванията и нямам момиченце под ръка, се старая поне да се пречистя предварително с еднодневен или по-дълъг пост, буквално с пречистване. Обличането на ритуални дрехи също помага за да отделите чисто психологически момента като специален и да се потопите в усещането, че правите ритуал.

Самото замесване не се отличава от обичайните процедури по приготвяне на хляб. Продуктите обаче правят разликата. В определени случаи се прави хляб от първата ожъната пшеница (неприложимо в наши дни). В зависимост от празника или идеята на която посвещавате хляба може да добавите продукти или подправки от себе си. Сватбената пита, например, се прави с мед и мляко. Постната пита за коледа, обаче, се прави без нищо допълнително. На сирни заговезни добавям яйца и малко сирене, при измолване за плодородие добавям семена, т.е зависи какъв символ и идея искате да вложите в питата. Водата за замесването трябва да е чиста или "мълчана". Има много версии за това как се прави мълчана вода. За някои хора е престояла на пълнолуние навън вода, за други е донесена от извор при пълно мълчание вода. Аз ползвам по необходимост обикновена вода.

Най-важната стъпка е несъмнено самото месене, по време на което се нарича хлябът. Обикновено аз разделям приготвеното тесто на три, след което го разточвам (символиката на числото три е ясна за всички), мажа всяка кора с масло, изрязвам краищата, за да получа пълен кръг, който разделям на 12, наричайки всяко парче за нещо, което пожелавам на хората, които ще споделят този хляб. Всяко от дванадесетте парчета за завива на кифличка, подреждам ги в кръг, а изрязаните части оформям като спирала (отново символиката на спиралата) в центъра. При изпичането се получава една цяла пита. По-сръчните могат да пробват и традиционния начин с оформяне на идеален кръг и украсяване отгоре с фигури, символизиращи наречените пожелания.

Самото наричане става, ами с наричане, влагате цялата си енергия в пожеланието на нещо хубаво и позитивно. Може да е в пълно мълчание или на фона на музика (сватбените пити, например, са "мълчани", но някои се замесват под музикален съпровод с напеви - великденските козунаци), важното е мълчанието или музиката да ви помогнат да се концентрирате максимално.

Как да разберете дали се е получило? От опит, ритуално замесеният хляб засища много. Никога не сме успявали да го изядем, защото се нахранваме от няколко хапки. Не забравяйте да отделите първото парче от него и не позволявайте да се изхвърли в кофата за боклук, отделете нужната почит към хляба, раздавайте го на близки, приятели, раздавайки по този начин добрите си пожелания,

вторник, 30 октомври 2012 г.

Две полезни подредби таро

Когато започнах да гледам на карти имах глупостта или късмета да не прочета стандартните подредби за гледане от типа на келтския кръст. Така се научих да измислям свои подредби. Ето няколко, които използвах днес:

1. Подредба за въпрос лични отношения между двама души

                                              2                                  6
                                        1    3                             5   7
                                              4                                  8


Първо поставям карта за другия партньор (не-питащия), тя отговаря за общата роля на партньора във връзката. Карти 2, 3 и 4 дават повече детайли за това как се чувства, като по принцип в моите схеми централните карти са обикновено видимите неща (1, 3, 5, 7), горните карти са осъзнатите желания (2, 6), а долните са страховете и пречките (4, 8). Тази подредба е полезна в случай, че питащият се чуди какви са чувствата на другия партньор или не е наясно със своите собствени. Съответната фигура се подрежда и за питащия. (от 5 до 8) като се обръща особено внимание на връзките между картите поставени на една линия.

2. Елементарна хронологична подредба

Учудващо на въпроса "Ще стане ли" ми дойде да подредя картите просто в линия, проследявайки хода на най-вероятните събития.

1 2 3 4 5

Трикът е, че ако питащият има колебания дали ще предприеме стъпка 2, например, която го плаши, от стъпка две мога да пусна разклонения нагоре (по-добрият вариант) и надолу (по-лошият вариант), изплитайки мрежа от евентуалности.

  8
  7
123456
  9
  10

Обещавам да качвам и още подредби, когато ми хрумват.

понеделник, 29 октомври 2012 г.

В началото беше Хаосът

Това не е началото на Библията. Днес искам да говоря за началото на гръцката космология. Там в началото е хаосът. Гръцката дума хаос, обаче, не означава липса на ред, а празнота. Липсата на каквото и да е, празнота, която очаква да бъде запълнена.
Един много мъдър човек, без да е вярващ или окултист, беше стигнал до простичкото прозрение, че ако искаш нещо, първо трябва да му осигуриш място в живота си. Ако искаш дете, но нямаш място за дете в дома си, а още по-малко място в живота си, колко вероятно е то да се появи и всичко да мине лесно? Нека не приемаме нещата буквлно. Ако просто разчистите място за хладилник, той няма да се появи магически в ъгъла на кухнята ви. Но дали постоянно празното място няма да ви напомня ежедневно, че искате хладлник, че трябва да съберете пари за хладилник, че е крайно време просто да отидете и да го поръчате? Така действа хаосът. Постоянно предизвиква към действие. Хаосът не е самодостатъчен, неговата цел е да се самозапълни, да се изпълни с ред.
Със сигурност и във вашия живот има зона, в която цари пълен хаос - приятели, дом, работа. Е, разчистете тази зона, направете място нещо да се случи, и вижте какво ще се получи

петък, 26 октомври 2012 г.

Опознай себе си

Преди няколко дни за пореден път гледах Матрицата и една от репликите във филма се закова в съзнанието ми: Опознай себе си. Това е толкова клиширана фраза, че понякога не ѝ отделяме нужното количество внимание. Нека да поговорим за това какво точно означава да опознаваш себе си в магическия смисъл на фразата.
Има много нива на аз-а с които трябва да се сблъскаме.
- за какво мислим
- какво точно желаем
- кои мислим, че сме
- кои искаме да станем
- какви сме били и какви ще бъдем

Много полезно упражнение за мен през тази седмица беше просто огледалото. Не гледах бръчките или умората в очите, а се опитвах през очите да достигна до онова зрънце непроменимо "аз" скрито някъде дълбоко, което се опитва да пробие. Казват, че очите са прозорец към душата, в случая приемете, че те са прозорец към вас самите и всичко онова, което сте били, което сте и което ще бъдете в този или друг живот. Задавах си въпроси и получих неочаквани отговори, да ги наречем интуитивни отговори. Интуицията е нашето познание, което черпим от нас самите. Приемете, че вие знаете всичко, но е сте забравили да се вслушвате в себе си.

Но да се върнем към теорията. За кое зрънце "аз" говорим? В кабала то се описва като яйце, което се преражда непроменено през всичките ни животи и съответно носи най-ценната информация за нас самите, което позволява и на много от нас да си спомнят кои са били. Пробиването на това яйце и достъпът до тази информация изисква не толкова усилие или огромно количество енергия, колкото вяра, че можете, знаете и сте готови да слушате какво сами ще разкажете на себе си.

Приятни разговори с огледалото.

сряда, 24 октомври 2012 г.

И какво точно е медитация?

Много често страдаме от заблуждението, че медитацията означава пълно изпразване на съзнанието от мисли. Тогава как да обясним, че смисълът на думата meditate е всъщност "мисля"? Обяснението може да ви помогне да се научите как да медитирате, стъпка по стъпка.

Като за начало обърнете внимание за колко неща мислите всъщност. Може би дори не осъзнавате, защото много често съзнанието ни превежда част от мислите ни в свързан монолог, онзи глас, който не можем да изключим. Но това е само една част от нашите мисли. Има една друга част, като например задачите ни за утре, храната във фурната, фактът че сме гладни, хиляди дребни мисли, които не осъзнаваме, докато не изникнат под формата на кратки съобщения прекъсващи този монолог от типа на "колко ли е часът?". Тези мисли не изскачат просто така, това са тлеещи неосъзнати мисловни процеси, които вашият мозък просто не е изкарал на повърхността до момента, в който е счел това за нужно. Спрете се за момент и усетете за колко неща мислите всъщност във всеки един момент.

Следващата стъпка е да успеете да си спомните момент, в който спирате да мислите. Всъщност, на този етап надали някога сте спирали да мислите. Но е имало момент, в който в главата ви е имало само една мисъл. Може да е била предизвикана от много красива гледка. Спомнете си онзи момент на върха на планината, който ви е спрял дъха и сте "забравили всичко останало". Това е вид екзалтирано медитативно състояние. Гледката, емоцията, случката са толкова силни, че те блокират потока на неосъзнатите мисли, и заемат цялото ви съзнание. Ако в такъв момент някой ви попита нещо и върне вниманието ви обратно тук в реалността, усещате как ви трябват няколко секунди да "съберете мислите си". Това е състоянието, до което принципно трябва да стигнем. Те, медитирайки, вие мислите изключително концентрирано върху едно единствено нещо.

Как да постигнем това? Най-лесно е да започнете с 5 минутни тренировки върху обект. Застанете в удобна за тялото поза. Не се притеснявайте, че няма да е лотус или дори това, че гърбът ви няма да е изправен. Въпреки, че тези неща ще са от много важно значение по-късно, сега е важно да тренирате съзнанието си да мисли само за едно нещо. Ако се опитате едновременно да тренирате и тялото си да седи в неудобната за много поза лотус, това само ще забави процеса, защото няма как да спрете мислите от типа на "толкова ме болят краката" и "дали го правя правилно". Не и преди да сте тренирали мисълта си. Та така, застанете в най-удобната за вас позиция, притворете очи и съзерцавайте вашия предмет, опитайте се да не мислите за нищо друго, освен за него. Не мислете от какво е направен, как изглежда, как сте се сдобили с него, въпреки че е нормално да минете и през такива мисли, а се фокусирайте и изследвайте емоцията, която той предизвиква у вас. Радост, спокойствие, емоцията изпразва съзнанието. Когато сте много емоционални, забравяте да мислите. Затова наистина изберете предмет, който извиква у вас емоция - може да е любимият ви пуловер, който ви разтапя за секунда всеки път, когато ви обгърне с мекотата си. Целта е да задържим тази секунда до минута, след това до пет. Завучи добре, нали?

Фокусирането върху външен предмет се следва от фокусиране върху вътрешен "предмет". Усетете пулса си, дишането си, потока на енергията по тялото ви. Това е следващата, по-трудна стъпка. Мислете само за тях. Усетете какво се случва всеки път когато вдишате и всеки път, когато издишате, ние рядко осъзнаваме този процес, лекото изтръпване, вълните, които минават през тялото ни.

Най-лесната стъпка е може би визуализацията. След като сте успели да се фокусирате върху тялото си усещанията на тялото си, експериментирайте с това да ги промените. Представете си любимите хора пред вас и усетете емоцията, топлината, която ви изпълва. Представете си, че тя се концентрира като топка светлина в слънчевия ви сплит и се разширява и разширява. Това  е любимата ми медитация, която практикувам доста често.

Безспорно най-трудната медитация е медитацията върху нищото. По същество тя не се отличава от предишните (без визуализацията). Ако трябва да го обясня чрез физиката, за да видите светлина, трябва да има тъмнина (не метафората за свещта). Светлината, звукът, всичко, което усещаме, е вълни, пресичащи пространството. А какво има под вълните? Какво има между атомите и молекулите, които трептят? Нищо. Както ми беше казал един будистки монах, под всеки звук има тишина, а под всеки образ има тъмнина. Дори сградата, в която сте, е празнина, нищо. След 100 години тя няма да е там. Те ще се разруши и ще се върне в състоянието на "нищо", без нищо да се загуби. Цалета на медитацията е да усетите тъканта от "нищо", върху която е структуриран нашият свят, и как всичко се променя и пренарежда, но само нищото, тъканта, остава непроменена. Не случайно нищо и всичко се приравняват толкова често във философията и религията. Чували сте, че Бог е навсякъде и никъде (конкретно). Медитацията върху нищото е може би единствената достъпна за нас медитация над божественото, защото и най-тренираното човешко съзнание не може да обхване и да медитира върху "всичко".

Всяка една от тези стъпки може да отнеме месеци тренировки, но не се предавайте. Защо ли? Медитацията не е средство за релаксация. Медитацията е средство за самоопознаване и духовно израстване. Тя тренира тялото и ума да се концентрират, ще бъдете по-ефективни във всичко, което правите, да, ще бъдете и по-спокойни хора, защото ще знаете къде се намира вашият център. Приемете медитацията не като заземяване или търсене на върховете на човешкото съзнание, а като откриване на вашия център. Казват, че дори вселената има една абсолютно неподвижна точка, около която всичко се върти. Открийте около какво се върти вашата вселена. Успех!