Димитровден или Самхейн? Къде сме ние на културната карта на Европа

През последните няколко години с разпространението на уика и в България е много трудно да накараш младите да се обърнат назад и да погледнат към своите собствени корени. Масовата кампания по популяризирането на келтския култ към Богинята-майка и нейния съпруг Сернунос засенчва не по-малко интересните окултни практики и традиции по родните ни земи. България винаги е била земя на магията и мистиката.
Ако трябва да направя съвсем кратък преглед на религиозните учения по нашите земи, трябва да се върна 10 - 7 хиляди години назад. Водят се много спорове какъв народ е живял по нашите земи. Според официалната история траките са автохтонното или коренното население в този регион. В авторитетни западни списания обаче циркулира твърдението, че Перперек е може би не дело на траките, а на друга, по-древна цивилизация, която е населявала Южна България. Основанията за такова твърдение са археологически. Начинът на строеж на Перперек се различава от този, който се наблюдава в други тракийски селища. Наричат ги култура на монолитите или ги оставят без име. Всички се надяват, че с помощта на ДНК анализ ще се установи дали най-древните гробове в местността Камен бряг - използвана за религиозен център от дълбока древност са на представители на траките или на друга, неизследвана досега цивилизация. Тези анализи ще дадат ясен отговор и на въпроса дали действително траките са изчезнали толкова безследно и внезапно от земите, които населявали с векове, или са се слели с пристигналите от север прабългари и славяни.
Независимо каква е истината, за неолитните обитатели на България се знае твърде малко, за да може да се докаже ясна културна наследственост. Траките обаче са оставили ясни дири в нашата култура. В православната иконография свети Георги се изобразява като победоносен конник, тракийски култов образ. Много от обичаите ни като нестинарството например също се коренят в древните вярвания на траките. Поради непрекъснатия и активен културен обмен с техните съседи гърците, траките са повлияли косвено реално на цялата история на западното мислене. Не можем да говорим за древни религии в Европа без да споменем мистериите на Дионис и Орфей.
Бих искала да напомня на всички прекланящи се пред мъдростта на келтите, че следи от техните вярвания и от тяхната култура могат да бъдат открити и по българските земи. На територията на България е имало келтска държава, просъществувала няколко века, също безспорно оставила своите следи.
Към тази амалгама от първобитни вярвания, прераснали във или различни от сложния и красив митологичен свят на траките, през наслагването на елински, прабългарски и славянски елементи, получаваме сложната картина, която заварва и християнството. Наложено насила по българските земи като политическо решение, то като че ли не може напълно да изкорени езическите вярвания, суеверия и традиции, които са организирали и поддържали в норма живота на обикновеното население. Затова, като по много други места на света, християнството ги асимилира.
Искам да използвам Димитровден като типичен пример за културния миш-маш наречен български вярвания. Димитровден е християнски по своята същност празник, честващ паметта на един от ранните мъченици за Христовата вяра. Но твърде малко се знае за реалното мъченичество на Димитър Солунски. В народните вярвания той е брат на свети Георги. Тук виждаме един от най-древните и разпространени мотиви за боговете близнаци - светлия и тъмния бог. В славянството това са Белобог и Чернобог, При келтите отново имаме двойка тъмен и светъл бог, които властват по половин година всеки. Свети Георги (6 май) носи лятото, слънцето и плодородието, а свети Димитър (26 октомври) носи зимата. При келтите това са светлият и тъмен бог, встъпващи във власт съответно на 1 май и 31 октомври.
Около празника на свети Димитър има голяма задушница - Димитровска задушница. Както и при келтите настъпването на зимата, преходните периоди като цяло, са време на изтъняване на границата между световете, опасни периоди, в които хората са податливи на влиянията на цяла армия от свръхестествени същества. Именно поради по-лесната връзка с отвъдния свят в преходните периоди се извършват и ритуалите за почитане на мъртвите.
Може да е чисто съвпадение, а може и да не е, че свети Димитър носи името на гръцката богиня на плодородието Деметра. Отново, ако в двойката Деметра - Персефона последната носи, връщайки се от подземния свят плодородието и радостта, то нейната майка - Деметра, в скръбта си носи зимата и смъртта през другата, тъмната половина на годината. Чувала съм и обратна трактовка на мита, в която Персефона е представена като мрачната царица на подземното царство, а Деметра като щедрата богиня на плодородието. Но съпоставяйки мита за възкръсващата Персефона с този на възкръсващия слънчев бог можем лесно да се убедим, че Персефона е двуаспектна - едновременно мрачната царица на подземието и девицата, носеща плодородието, а Деметра е скърбящата богиня-майка, измолваща връщането на плодородието (своя съпруг в другите митове), т.е по-близка до образа на вдовицата и старицата.
Всичките тези културни пластове са насложени един върху друг в празнуването на този най-християнски празник. Оглеждайки се около себе си се чудя дали и ние като народопсихология не сме същата невъобразима смесица от културни влияния. Понякога красива и интересна смесица, но задължително трудна за разгадаване и проследяване. Бих се радвала ако търсейки просветление се обръщаме по-често към нас самите и нашите собствени корени. Казвам това не от шовинизъм, а защото вярвам, че българската култура е твърде интересна и многолика, за да бъде оставена да отмре неизследвана. Може би е трудно българските вярвания да намерят място в съвременния ни живот. Ние не можем да заколим петел на прага на входа, за да пророкуваме късмета си през годината, поне не и без съседите от блока да извикат медиите и организациите борещи се срещу насилието върху животните (въпреки че същите тези съседи също похапват пиле на грил). Но можем да изследваме и запазим жив поне духа и философията на нашите предци, които чрез тях са ни предали простички, но безценни уроци за кръговрата на живота, учат ни уважение към природата и към живота и че здравето, плодородието, дома и децата са в крайна сметка най-важното за един мирен и щастлив живот.

Любовното биле

Мислех да пиша по темата за любовта, разяснявайки четвъртата чакра, но тъй като в момента съм намерила правилното вдъхновение в едно изследване, което чета, преминавам към нея. 
Когато на хората, на които гледам, се падне картата Любовниците, те автоматично предполагат, че това означава споделена и щастлива връзка. Щастието в любовта обикновено се представя от двойка чаши, а не от Любовниците. Любовниците е картата, която олицетворява силата на любовта като преобразяваща живота ни стихия. Тя променя пътя ни, изправя ни пред решения, които могат да повлияят на целия ход на съдбата ни, тя е предопределение, изпитание, начин на духовно израстване. 
Нейното съответствие в системата на чакрите е сърдечната чакра. Тя е нашият център. Повратната точка, границата между трите материални и трите духовни чакри. Духовното издигане задължително преминава и не може да изключи любовта като преживяване. Но за каква именно любов говорим тук?
Ако в началото на своето развитие ние работим основно върху изграждането на собственото си его - оцеляване (първа), желание (втора) и воля (трета), то любовта пренебрегва тези три в името на някой друг. Отказване от аз-а. Желанията на човека, когото обичаме се превръщат в наши собствени, неговата болка в наше страдание. Сливане на две личности в една. 
Тази любов е необходима, за да опознаем себе си и за да опознаем Бог. В Индия и до днес се повтаря една фраза - аз съм ти. Във всяка една религия хората са равнопоставени - в еднаква степен синове и дъщери на създателя, в еднаква степен части от едно висше цяло. За да опознаем и обикнем цялото, ние трябва да опознаем и обикнем не само себе си, но и околните. Тази любов има два аспекта, представени от Жреца (любовта към всички) и Любовниците. Жрецът обича хората, децата, народа. Той се грижи за тях и с много повече топлота, търпение и любов от Жрицата, учи духовните си деца (на картата е изобразен обикновено като учител, преподаващ на две малки деца), страдащ заедно с тях, грижещ се за тях. Неговата любов към хората е предопределила неговия път - служба на всички. Той служи на Бог, служейки на неговите деца. Любовниците са вторият аспект - любовта към едно създание. Тя също може да съществува само ако пренебрегнем собственото си аз в името на ние (старата максима, че любов без компромиси не може). 
Но защо е необходимо да се откажем от собственото си аз, за да се развием? В Кабала това е описано по следния начин. Центърът на всеки човек, неговата есенция, неговата същност, е като едно малко ядро, което не може да бъде разбито, освен в деня на свършека на света. Това е ядрото, което се преражда и което носи спомените за предишните ни животи и за отвъдния свят. След разбиването на ядрото, на его-то, ние окончателно се сливаме с Бог - рая, нирвана, откъсване от самсара, т.н. Но това ядро е в яйце, нашата сфера на влияние. Това е нашият аз, който се променя с всяко прераждане. Колкото по-голямо е нашето яйце, казват те, толкова по-силно е влиянието ни върху околния свят (очевидна аналогия с аурата). Колкото по-ограничена е представата ни за нашето собствено аз, толкова по-близо до центъра свършват и границите на нашето "яйце". 
Следователно, ако аз и само аз съм центъра и смисъла на съществуването си, ако в моя свят няма нищо и никой по-важни от моето его, то толкова по-малка е и моята сфера на влияние. Най-доброто упражнение по засилване на аурата и на силата е всъщност разширяване на аз-а. Сливане на аз-а с този на околните. 
Всичко това звучи много романтично и твърде неясно, за да се извлече определена практическа полза от него. Представете си контрола, който имате над собственото си тяло и собствената си психика. Същият контрол може да упражните и върху хората около вас (контрол звучи плашещо, ако се забрави, че да обичаш съответния човек е основно условие, за да се постигне такова сливане). Ако някога сте се чудели защо примерно майката може да успокоява болките на детето си или защо усещате по-силно мислите, емоциите и енергията на най-близките си, то това е отговорът. Най-древната и силна магия - любовта. Можем да я използваме, за да засилим ефекта от всяко лечение, при преподаване, при убеждение, за всичко. 
Всеобщата любов от своя страна може не само да повлиява на по-големи групи хора, пренесена към любов към света помага на всичко около нас - растения и предмети, да растат по-добре или чисто и просто да работят по-добре. Овладявайки сливането с околния свят овладяваме и елементите. От една страна пълното сливане с даден елемент може да бъде опасно, но от друга страна, по-лесно се борави с елементите по този начин, отколкото чрез заповеди и налагане на собствената воля.
Тук идва и (най-накрая) основното, което искам да кажа днес. Любовта и волята се изключват взаимно. Ако обичаш някого, ти не налагаш волята си над него, не се опитваш да го промениш по свое лично осмотрение, а го приемаш такъв, какъвто е. Ние подчиняваме собствената си воля на любовта. Това е и основната опасност при изготвянето на любовни магии. Тъй като нито едно растение и нито една магия не може да породи истинска любов в човека, на когото е направена, всички любовни магии действат на принципа имитиране на симптомите - подчинява се волята на "жертвата" до степен, в която тя не може да функционира без човека, към когото са се породили чувствата. Не съм чувала за практикуващ, който да препоръчва с чисто сърце любовна магия. Тя е опасна, подчинява напълно едно човешко същество на друго, без да има съответното отдаване от другата страна, което да балансира отношенията. Постигнатата по този начин любов не може да изпълни своята основна функция - нашето духовно израстване.

Просто мисли

Причината да започна да пиша отново след толкова време виртуална тишина е поредната история за българското духовенство, която ми беше разказана днес. Един свят човек, с расо, Божи служител, в нетрезво състояние, спира младо момче на улицата, молейки го за цигара. Младежът, за съжаление, не пуши и отговорът, който получава, когато обяснява това, е удар в бъбрека, операция и живот с един бъбрек. Интересна форма на Божия благословия.


Тази история за пореден път ме отчая от българското духовенство, но може би по-страшното от това какви хора наричат себе си Божии служители е фактът, как тяхното поведение отблъсква хората не само от църквата, но от вярата въобще. Преди месеци започнах този блог с думите, че може би не сме бездуховната нация, която казваме, че сме, но в моменти като този ми е трудно да повярвам на собствените си думи. Истината е, че дори обърнатите към духовното нямат водачи, а тези, които тепърва прохождат в света на духовното нямат човек, който да ги "издигне", да ги вдъхновява със собствения си пример. 
Под водач тук нямам предвид само свещениците, въпреки че по презумпция те би трябвало да са духовният гръбнак на нацията. Имам предвид всеки човек на идеите и творчеството, духовен човек, чиито думи и дела да служат за пример и да вършат това, което църквата би трябвало да върши - да обучава на морал и ценности. Нека не се заблуждаваме. Религията и магията не са тук с цел да получаваме всичко, което искаме с молитвата, пръчицата и казана, а за да усъвършенстваме самите себе си. Следващото бих адресирала към всички, които наричат себе си Божии служители, независимо дали са свещеници, жреци, жрици, учители или носители на всякаква друга титла. 


Ако наричаш себе си служител или жрец, поведението ти във всеки един момент трябва да бъде съобразено с нормите на традицията, която следваш. Ако вярваш, че в съвременния свят това е невъзможно, грешиш. От никой друг освен от самия теб не зависи дали ще обичаш ближния си, безпрекословно и във всеки един момент. Нещо, което забравяме да кажем на започващите да практикуват "магия", е именно това - окултизмът не се ограничава само до ритуалите веднъж на няколко месеца. Той е път, начин на живот. Осъзнавайки, че има нещо отвъд материалното, запознавайки се с неговата структура и закони, ти трябва да ги следваш във всяка своя стъпка. Не използвай даденото ти за да навредиш, не използвай даденото ти за да трупаш богатства и слава. Престъпиш ли тези най-прости закони, последиците няма да закъснеят. Поддържай себе си чист, не забравяй, че независимо дали призоваваш Богинята или освещаваш причастие, ти каниш Бога и Богинята да действат през теб. Трябва да бъдеш чист тяло и душа. Не отказвай на човек, който иска знание. Контролирай емоциите си. Не се гордей с уменията си, защото те са "дарба", а дарба идва от "дар". Бъди смирен. Обичай света и хората, а ако не ти харесват, използвай силата си, за да ги промениш. Ако повече от нас, "хора на духовното", следвахме тези прости думи, ако спазвахме собствените си правила и служехме като пример за околните, което обаче се оказва трудно на практика, може би светът ни щеше да е различен. Защото в нашия свят, както се казва в "Генезис" (филма), няма нищо по-заразно от една идея.