Философия на енергията и жертвоприношенията

Според основните закони на физиката енергията е константа. Тя може да се трансформира от един вид в друг, но в природата няма загуба на енергия. На всяко действие следва равно по сила и обратно по същност противодействие.

Същите закони важат и в света на окултното. Няма загуба на енергия. Тя просто се трансформира от един вид в друг. Например, има два начина за зареждане на амулет. Най-често практикуваният е "вкарването" на енергия и идея в талисмана. Следвайки законите на физиката и на логиката този предмет трябва първо да бъде пречистен, за да може да се освободи място за енергията, която ще бъде вложена. Изтеглената от амулета енергия трябва да бъде заземена или съхранена в друга структура, но не може просто да изчезне. При самото вкарване ние черпим енергия или от самите себе си, след което може да усетим леко изтощение, докато попълним изхабената енергия от света около нас (още една практическа полза от пречистения кръг - не излизайте от него преди пълното си възстановяване, защото иначе изразходваната енергия ще се възстанови от околния свят, където енергията никога не е чиста). Вторият вариант се състои в това просто да канализираме енергия от околния свят. За целта трябва предварителна подготовка по филтриране на енергията (да канализираме само необходимата за целта вид енергия). Веднъж усвоен този урок, следва разширяване на енергийните канали. Или по-скоро тяхното огъвкавяване. Ако те имат способността да се разширяват и свиват съобразно нашите нужди и цели, се премахва чувството на изтощение и празнота. Така се работи само с наличната около нас енергия, без да се влага от личните ни запаси, които служат за поддържане на концентрацията и чисто и просто нашето физическо здраве и оцеляване.

Вторият вариант е, разбира се, по пътя на логиката, не вкарване на енергия, а трансформиране на вече наличната енергия в друг вид. Превръщането на една енергия в друга е нещо, което наблюдаваме всеки ден без да се замисляме над него. В момента, пишейки по клавиатурата, аз трансформирам потенциална енергия в кинетична енергия, която ми помага да задвижвам мускулите си, включително и сърцето си. Тази енергия аз набавям с храната, разграждайки ябълката от закуска на съставните ѝ вещества и абсорбирайки тези от тях, които са ми полезни. При разграждането на част от тези вещества, а именно фруктозата в случая с моята ябълка, се отделя енергия, която до този момент е свързвала молекулите заедно, но сега е свободна и мога да пиша по клавиатурата. Ябълката е изградила молекулите фруктоза благодарение на слънчевата енергия. От началното училище знаем, че проследявайки хранителната верига и кой откъде набавя необходимата си енергия, стигаме до неизменния извод, че в основата на цялата верига са разтенията, а те черпят енергия от, да, точно така, слънцето. Отделената от него топлина и светлина са катализаторите на всички процеси, върху които е изградена цялата биологична система на планетата. Без слънцето животът на земята не може да съществува. Древните със своята проста житейска мъдрост за знаели това много добре, за тях Слънцето е било основният, ако не и единствен източник на живот.

Вторият необходим фактор за осъществяването на фотосинтезата е водата. Без нея фотосинтеза не се извършва. Водата е покровителствана в древните представи от луната. Най-вероятно нашите предци са забелязали как земният спътник влияе на приливите и отливите, на моретата, на целия воден цикъл. Така разбираме защо Луната и Слънцето са били основните божества на древността. Звучи логично, но не съвсем. Повечето изследователи обичат да приравняват мирогледа на древните с представите на дете. Както едно дете търси свръхестествена причина зад това, което не разбира, така и нашите предци са виждали бог зад всяка гръмотевица, която не са можели да си обяснят научно.

Но дали е така? Попитайте едно малко дете, което още не се е докосвало до учебниците по биология, откъде идва животът. То няма да отговори Слънцето и Луната, а мама и татко. Използването на толкова закодирана символика в най-древните митове предполага развитие на мисълта далеч надхвърлящо способностите за изграждане на причинно-следствени връзки на едно дете. Тяхното познание е резултат на разумно и внимателно проследяване на процесите в природата и на непритъпени сетива. Едно животно инстинктивно знае каква храна е добра или не е добра за него. Мама орангутан не трябва да учи детето си какво да яде и колко да яде, защото то има здрав усет за своето тяло и света около себе си, който ние сме загубили в процеса на еволюция.

Но да се върнем към законите на енергията. Дотук разгледахме трансформацията на един вид енергия в друг, като основният катализатор на тази промяна е елементът светлина, и как този закон може да бъде използван практически в ежедневието, за да трансформираме например негативните емоции в позитивни. При натрупването на свръх голямо количество негативна енергия в нас ние имаме същите два варианта като при зареждането на амулета. Да се отървем от нея заземявайки я или да я трансформираме по вид, с минимална загуба или влагане на допълнителна енергия.

Другият закон на енергията, който е директно следствие на първия и който древните също са осъзнавали пределно добре е идеята за противодействието на всяко действие. Тук няма да се спирам толкова на законите, че всяко действие си има последствие, а на двата постулата на жертвоприношението - давам, за да ми дадеш и давам, за да премахнеш.

Не можеш да очакваш резултат, ако не си вложил енергия. Всяко магическо действие се базира на идеята, че ако не дадеш нещо свое, нещо скъпо, то резултат няма да бъде постигнат. Минималната жертва, която се изисква при всеки ритуал, е твоята лична енергия. Колкото по-силно желаеш резултата и колкото повече вложиш от себе си, толкова по-добър ще бъде ефектът от действията ти. Този закон е приложим, между другото във всяка една сфера от живота. Например, при готвенето. Важно е вложеното желание и позитивна емоция. Няма истински добър готвач, който ненавижда работата си не се влага в нея. Основен съвет, който давам на учениците си е и при избор на работа да изберат професия, където те биха вложили максимално от себе си. Тя ще донесе най-много резултат, независимо, че примерно правото и икономиката изглеждат като изключително перспективни професии пред фотографията. Ако фотографията е сферата, в която те биха вложили себе си, то тя е и професията, където те ще могат да се реализират най-добре. По законите на физиката, а те не могат да бъдат заобиколени.

Жертвата не е нещо, което е отмряло и до днес. Повечето християни биха казали, че тяхната религия отрича жертвоприношението. Точно обратното. Всеки богослов ще потвърди, че има одобрено от църквата жертвоприношение - паленето на свещ. То се формулира точно така. Даваш, за да получиш. В миналото даровете са били съответни на това, което се е искало от боговете в замяна. Най-доброто от реколтата, за да се гарантира добрата следваща реколта. Първото и най-доброто парче от обредния хляб се поставя пред иконата. За курбан се дава най-доброто животно от стадото (живот за живот). В една магия, за която само се шепне с тих ужас - вграждането на сянка, се е избирала отново най-красивата и работна девойка от селото. Но нейната смърт гарантира живота на всички, които ще живеят поколения наред в този дом или ще дарява със здраве всички, които ползват чешмата. За успокоение на всички, вграждане на човешка сянка се е извъшвало само ако вграждането на животинска сянка или животинско жертвоприношение се е оказвало недостатъчна жертва и градежът не е бил стабилен въпреки всичко сторено.

В наши дни освен паленето на свещи и заделянето на първото великденско яйце и първото парче от обредната пита, ние спазваме и други суеверия, които са базирани на същия принцип. Почерпи с парите от първата заплата, за да дойдат още. Дай на бедните и когато си в нужда и на теб няма да се откаже. Дай по малко от всяка своя придобивка, за да привлечеш още. Важното е да от сърце, т.е освен минималната част от заработеното да вложиш и искрено и силно намерение, принасяйки жертвата, и най-вече благодарност за вече полученото.

Много от вас ще се засмеят, ако кажа, че това е може би най-силната магическа практика, защото са свикнали да виждат ритуала като нещо много по-величествено и сложно за изпълнение. Важно е намерението, вложено в ритуала, а не неговата форма. Аз самата съм постигала всичко, което е трябвало да постигна работейки основно по този начин - влагайки силно намерение в прости и ежедневни действия. Това е нещо, на което нашите баби биха могли да ни научат много добре. Намерението е единственото, което отличава обикновено замесения хляб от обредния хляб. Чашата вино от жертвеното вино или виното за причастие. Сутрешното ми кафе от кафе за гледане на бъдещето и обикновено редене на карти за пасианс от ритуал по пренаписване на човешки съдби. Обикновеното "по дяволите" от силно проклятие. Работата върху изчистенето намерение и осъзнаване на действието като специално ще ви помогне да се избегне и необходимостта от прикриване на целия арсенал жезли, ками, пръстени, украшения и свещи, с които предполагам разполагате и които не всеки искате да види.

Колкото до човешкото или като цяло кръвното жертвоприношение, което е като цяло най-любопитното за всички, не са необходими повече от няколко капки кръв от порязване. Вашата кръв е вашият живот, отдавайки дори и капка, вие жертвате част от най-основната си жизнена енергия. Ритуалите, които са изисквали човек съзнателно - подчертавам, в пълно съзнание и след съответната подготовка, да жертва живота си, са били ритуали при сериозни бедствия, чиято цел е била да се гарантира благоденствието на цял един народ. Жертвата на един човешки живот се е осмисляла като необходима само при спасяването на хиляди други.

Има и единични случаи, магия достатъчно добре описана в Хари Потър, на саможертва за спасението на един единствен човешки живот, като този тип магия рядко се извършва (да не кажа, че е невъзможно да се извърши) съзнателно и ритуално. Енергията, която се генерира в момент на внезапна опасност (внезапно нападение, катастрофа) е достатъчно мощна да зареди мисълта "той/тя да е жив/а", за да остави отпечатък на защита за цял живот. Виждала съм, за съжаление, перфектно изпълнена магия от този тип, като защитата, която се беше образувала около оцелялото момиче беше почти непробиваема. Но аз не бих окачествила това като магия, а като несъзнателно жертвоприношение, което повечето хора инстинктивно правим в подобни ситуации, като обикновено се свежда до членове на семейството и в зависимост от конкретната заредена мисъл защитата може да остане за повече от едно прераждане, обвързвайки двете души.