Много често казваме, че нашето общество, западното общество, е бездуховно. Чувала съм мнения, че християнството е откъснало Запада от духовността и мистериите на древността, от онзи естествен и природосъобразен живот, когато човек и природа са в едно, който все още може да се види на Изток, поне в нашите представи. Забелязва се масово обръщане на погледа на младите към древните мистерии или към ученията на изтока като йога и будизъм в търсене на истината за това кои сме и как трябва да живеем. Търсим просветление. Но дали това е признак, че сме започнали да се откъсваме от "материалистичната и консуматорска" култура на Запада или точно обратното?
Тук бих искала да се спра малко по-подробно на основните разлики в светоусещането на Изток и Запад от Босфора.
Преди няколко години беше направено изследване за това колко точно са щастливи хората. Оказа се, че хората са еднакво нещастни, но че виждат и оценят щастието си по коренно различни начини. В Европа и Западния свят като цяло щастието се съизмерва с личните постижения на индивида. С това колко близко е успял да се доближи до своя свръх Аз. Щастието на западния човек, независимо от това какво е всеобщо разпространеното мнение, не се влияе от материалното благосъстояние на човека, а от това доколко той е успял да реализира себе си като личност в насоките, които си е поставил като цели. Тези насоки може и да бъдат строго материални, но в повечето случаи включват и идеи като любов и семейство. Стига един поглед по различните окултни форуми, за да разберем, че целта на начинаещия е чрез "магията" да придобие именно такива придобивки. Най-честите въпроси са не за практики за духовно самоусъвършенстване, а практическа магия за благосъстояние, любов и здраве. Пожеланията, една от най-древните магии, се концентрират основно върху това човекът да бъде щастлив, богат, здрав и да живее дълго. Ако човек вече е бил благословен с всички тези неща, ние не знаем какво да му пожелаем. Предполагам не само аз съм чувала репликата "Какво да му пожелая, той си има всичко". Което, за съжаление води и до негативните последствия от този модел на мислене - постоянното съпоставяне с другите.
Щастието на източния човек, от друга страна, се съизмерва съобразно колко той е успял да допринесе за благосъстоянието на обществото и семейството си, като често фирмата също се счита за една съвременна форма на семейство. Ако ние страдаме от това, че винаги има накъде още да се развием и какво още да постигнем, за да осъществим своя идеал, то източният човек страда от това, че може би не е успял да се отплати на родителите си, предците си, колегите си и родината си, които са направили толкова много за него, и чувството за дълг е толкова силно, че често личното щастие се загърбва. Неслучайно уредените бракове са практика, която все още живее на изток, дори и в развити държави като Япония, но е отдавна отмряла в Западна Европа. Ние сме индивидуалисти и преследваме личното си благоденствие, дори и ако това означава да се пренебрегне волята на семейството. Изтокът възпитава почит и преклонение към родителите и предците, които иманентно имат власт над нашия живот и от които трябва да се учим, за да може един ден да предадем знанията си на следващото поколение. Ако на запад имаме свещеници и Жреци, на изток имаме Учители.
Откъде идват тези разлики? Би било лесно да го отдадем на степен на духовно развитие. Това, според мен би била поредната проява на западно мислене, да преценим колко точно е постигнал Другият в насакота, в която Аз искам да се развия. Разликата според мен се корени в религиите, които са от хилядолетия основният инструмент за духовно възпитание навсякъде по света. Какво казва господстващата на запад религия - християнството? Имаш само един живот, след който или изкупваш греховете си цяла вечност в ада, или отиваш при блажените в рая. Преди срещу мен да се опълчи цялото християнско войнство, бих искала да уточня, че аз съм добре запозната с факта, че думата Ад не се споменава в Библията, че ако Светото Писание се прочете внимателно, то лесно ще се открие, че не това е основното послание - бъди добър или ще гориш в ада. За съжаление обаче заплахата с мъките във вечния огън в царството на Луцифер е основният инструмент, който църквата е използвала, за да наложи едно поведение на всеобща любов и разбирателство, до което човечеството не се е развило и което не му е присъщо.
Ако се огледаме наоколо ще разберем какво се е случило. След векове, в които чеовекът ходил в църква и слушал как трябва да обича и да бъде добър, защото ако не е добър сега, то след смъртта му го чака Божият гняв, Човекът чул само втората част от изречението. Превел го на своя език с думите "Трябва да живея тук и сега" и се впуснал да извлече максималното от това, което животът му предлага. В този ред на мисли би ми било интересно да проуча дали в източните езици има превод на изрази като "Времето ми изтече, Губя си времето, Време е да, Ти си млада, но времето не прощава.". Ние сме в постоянна надпревара с времето, защото се опитваме да догоним не само него, но и себе си. Ние никога нямаме достатъчно време да постигнем всичко, което искаме.
От друга страна, повечето източни религии не виждат смъртта като демон, с когото цял живот се надпреварваш. Смъртта е просто ново начало, прераждане има, а това, което не си постигнал в този живот, можеш да постигнеш в следващия. Пожеланията са не "бъди щастлив", а "Съдбата да е с теб". Добродетелният и щастлив живот е този, в който ти успееш да направиш още една крачка към духовното си развитие, като начините за постигане на това са много. Джаинистите вярват, че животът на един добродетелен мъж трябва да протече по следния начин. Първата стъпка е ученето, когато младият мъж трупа всички познания, които са му необходими за живота напред. Веднъж възмъжал, той създава дом и семейство и следват години на усилена работа. Щом децата му поотраснат, вече е време за неговото духовно развитие, накрая той трябва да прекара остатъка от живота си в отшелничество и размисли над преживяното. Колкото и абсурдно да звучи тази схема на развитие за западния човек този начин на мислене е дълбоко залегнал в източните държави. Мога да спомена два филма, в които животът на главния герой протича по тази сюжетна линия. Единият е от Корея, а другият е от Непал - две коренно различни държави, но с обща религия. Има какво да се научи от ежедневния живот и грижата за семейството, това е твой дълг, но също така е твой дълг и да развиеш душата си.
Повечето източни религии не познават това, което ние наричаме "магия". Те имат практики и методи на самоусъвършенстване, но като цяло, тяхната култура е култура на ненамеса. Ние виждаме живота като постоянна борба със съдбата, които искаме да променим в наша полза, а те като постояно въртящо се колело, което не могат да спрат, но от което, ако се развият достатъчно, могат да се откъснат, и то завинаги. Докато нашите практики са насочени към извличане на полза, източните практики са насочени към постигане на прозрение. Сравнете медитацията с дълбоката молитва. И двете са еднакво силни състояния, но намерението, вложено в тях е различно. Молитва идва от измолвам, а медитация от мисля.
Според Камбъл друга основна разлика между Изтока и Запада е, че ние сме култура на Обреда, а те са култура на Мита. Какво имам предвид под култура на Мита. В източните религии фигурата на Създателя не съществува. Всички са част от едно. Всичко е част от едно. Това едно, което е всичко, е най-близкото до западната идея за Бог, което те притежават. Има божества, демони, бодхи и бодхисатви, но Бог не е абстрактно понятие, отделено от човешкия свят, а е едно свръхабстрактно понятие, което е целият свят. Бог и Човек не са отделени. "Бог високо, цар далеко" може да е максимата не само на българите, но и на всеки феодален селянин в западна Европа. Но дори и да приемем, че идеята за Бог съществува на Изток, то той не е "високо", а е сред нас и в нас.
Не е ли това логичното обяснение защо ние имаме ритуали, а те нямат? Мислейки за Бог като за външен "обект", който "чува и вижда", който е "там горе", ние изпитваме нуждата от специални хора с по-добра връзка с него, хора, чиито молитви се "чуват", които са го виждали, хора, чрез които Бог общува с нас. Свикнали сме да разглеждаме жреците и хората като специални канали или съдове, чрез които Бог може да действа. Без тяхното посредничество хората нямат досег с Бог. Затова ритуалите в църквата и по празниците се считат за специални моменти, в които ние можем директно да общуваме с божествения дух, често в присъствието на самия Бог, който слиза, за да освети ритуала. Има специални ритуали по инициация, посвещаване на Бог, обети, хората, които изпълняват функцията на божии служители са обвързани със строги закони, които да гарантират тяхната духовна чистота, за да може Бог да действа през тях.
Въпреки, че е малко отклонение от темата, бих искала да коментирам за един притеснителен факт - платените инициации и рейки настройки. Рейки е източна система, означаваща лечение с енергия, следователно тя е подчинена на законите не на западното, а на източното мислене. Ето един пример, в който западната нужда от ритуали по инициация, идеята, че има хора, които са по-добри проводници на Божията воля (в случая думата Бог е заменена с енергия, ки, кундалини и т.н) е повлияла сериозно на начина, по който ние възприемаме едно източно учение. Появяват се мистериозните фигури на учителите, които със специални ритуали посвещават всеки желаещ. Темата за заплащането, сама по себе си много притеснителна, не е обект на този пост. Бих искала да се фокусирам по-скоро върху изкревянето на идеята за Учител.
Според източното мислене няма жреци, т.е природно дарени със способности хора, които са се родили с мисията да служат на Бога, а хора с достатъчно прераждания, които предават натрупания до момента опит на тези с по-малко от тях. Реално погледнато, всеки има потенциала да се развие до равнището на своя учител, ако следва пътя. Това е различно от начина, по който ние възприемаме фигурата на духовния учител. Да вземем Дънов и Ванга за пример. И двамата автоматично бяха отделени от обществото, от групата на обикновените хора, до степен, в която някои поискаха те да бъдат канонизирани, а начинът, по който се говори за тях твърде много напомня култ. В тракийската култура това са били хероните.
Учителят на изток не е отделен от останалите, а е сред тях, като единствената разлика е, че е натрупал много житейски опит и мъдрост. Отношенията учител-ученик на изток са по-близки до отношенията родител-дете, отколкото до поклонник-жрец. И ако в източната култура е нормално да настъпи момент на отричане, откъсване на ученика от неговия учител, то отричането от племенния жрец или от друга фигура, благословена от Бог с дарба, е равносилно на опълчване срещу самия Бог.
Функцията на ритуала като метод за общуване с Бог е поета от митовете, ведите, сутрите, от словото като цяло. Духовното прозрение се осъществява не чрез специални ритуали, а чрез слушане на словото, като на всеки етап от развитието един и същи текст се преоткрива с нов смисъл. Християните също имаме своите текстове - Библията, но фигурата на свещеника и случващото се по време на ритуала е по-важно от четенето и разбирането на текстовете на Библията. Ако аз съм прочела, осъзнала и приела християнското учение в сърцето си, но не съм минала ритуала по кръщение, то душата ми няма да бъде спасена. Тук идва първенството на ритуала над словото в западната култура. Повечето окултни практики зародени на запад също се базират на идеята за ритуалност, за общност, без чието посредничество не можеш да осъществиш пълноценно духовно общуване с Бог. Това са църквата, ковъна, ложата, като задължително се извършва ритуал, отбелязващ официалното приемане в дадената традиция. Ритуал, еквивалентен на покръстването в източните религии няма.
На запад словото, т.е идеята и философията, заема едва второстепенно място, а не трябва да забравяме, че В началото бе Словото. Ако излезем от обичайното тълкуване на този текст от Библията, бих искала да кажа, че митът, словото е в основата на всяка религия. В началото бе словото. И е много опасно, когато словото и неговият смисъл бъдат заменени от ритуала като самоцел. Когато ритуалът, а не идеята зад него вземат върховенство, настъпва изкривяването.
Днес ние се обръщаме назад в търсене на нещо различно, което да даде отговор на духовните ни търсения. Може би защото хората са видели, че официалните ритуали са се изпразнили от слово. Търсейки словото обаче, много от нас не успяват да се отърсят от идеята, че ритуалът е от жизнена необходимост за каквото и да е духовно действие. В мрежата изобилства от подробни описания на ритуали със специални имена, със специални изисквания към облеклото, цвета на дрехите, свещите и символите. Но практикуващите много често не разбират какво стои зад този цвят, защо трябва да каже точно тези думи и не може ли да ги каже на друг език. Много от тях се отчайват, защото вярват, че ако просто следват ритуала, стъпка по стъпка, той ще подейства безотказно. Но ако не вложат слово в него, това би било просто театър. Аз не съм против ритуалите като такива. Те са изключително важни, но те са дрехата, която да облечеш, след като си изградил тялото. Тогава дрехата може да помогне много, тя става необходимост. Затова, моят съвет към всички начинаещи е преди работа с ритуали и заклинания да потърсят пълнежа, да изградят тялото, което след това да облекат с дреха по свой избор.
Любимата ми статия ;)
ОтговорИзтриване