вторник, 11 октомври 2011 г.

Просто мисли

Причината да започна да пиша отново след толкова време виртуална тишина е поредната история за българското духовенство, която ми беше разказана днес. Един свят човек, с расо, Божи служител, в нетрезво състояние, спира младо момче на улицата, молейки го за цигара. Младежът, за съжаление, не пуши и отговорът, който получава, когато обяснява това, е удар в бъбрека, операция и живот с един бъбрек. Интересна форма на Божия благословия.


Тази история за пореден път ме отчая от българското духовенство, но може би по-страшното от това какви хора наричат себе си Божии служители е фактът, как тяхното поведение отблъсква хората не само от църквата, но от вярата въобще. Преди месеци започнах този блог с думите, че може би не сме бездуховната нация, която казваме, че сме, но в моменти като този ми е трудно да повярвам на собствените си думи. Истината е, че дори обърнатите към духовното нямат водачи, а тези, които тепърва прохождат в света на духовното нямат човек, който да ги "издигне", да ги вдъхновява със собствения си пример. 
Под водач тук нямам предвид само свещениците, въпреки че по презумпция те би трябвало да са духовният гръбнак на нацията. Имам предвид всеки човек на идеите и творчеството, духовен човек, чиито думи и дела да служат за пример и да вършат това, което църквата би трябвало да върши - да обучава на морал и ценности. Нека не се заблуждаваме. Религията и магията не са тук с цел да получаваме всичко, което искаме с молитвата, пръчицата и казана, а за да усъвършенстваме самите себе си. Следващото бих адресирала към всички, които наричат себе си Божии служители, независимо дали са свещеници, жреци, жрици, учители или носители на всякаква друга титла. 


Ако наричаш себе си служител или жрец, поведението ти във всеки един момент трябва да бъде съобразено с нормите на традицията, която следваш. Ако вярваш, че в съвременния свят това е невъзможно, грешиш. От никой друг освен от самия теб не зависи дали ще обичаш ближния си, безпрекословно и във всеки един момент. Нещо, което забравяме да кажем на започващите да практикуват "магия", е именно това - окултизмът не се ограничава само до ритуалите веднъж на няколко месеца. Той е път, начин на живот. Осъзнавайки, че има нещо отвъд материалното, запознавайки се с неговата структура и закони, ти трябва да ги следваш във всяка своя стъпка. Не използвай даденото ти за да навредиш, не използвай даденото ти за да трупаш богатства и слава. Престъпиш ли тези най-прости закони, последиците няма да закъснеят. Поддържай себе си чист, не забравяй, че независимо дали призоваваш Богинята или освещаваш причастие, ти каниш Бога и Богинята да действат през теб. Трябва да бъдеш чист тяло и душа. Не отказвай на човек, който иска знание. Контролирай емоциите си. Не се гордей с уменията си, защото те са "дарба", а дарба идва от "дар". Бъди смирен. Обичай света и хората, а ако не ти харесват, използвай силата си, за да ги промениш. Ако повече от нас, "хора на духовното", следвахме тези прости думи, ако спазвахме собствените си правила и служехме като пример за околните, което обаче се оказва трудно на практика, може би светът ни щеше да е различен. Защото в нашия свят, както се казва в "Генезис" (филма), няма нищо по-заразно от една идея. 

1 коментар:

  1. блогът ви е много силен,но защо сте спрял/а да пишете !

    ОтговорИзтриване