Любовното биле

Мислех да пиша по темата за любовта, разяснявайки четвъртата чакра, но тъй като в момента съм намерила правилното вдъхновение в едно изследване, което чета, преминавам към нея. 
Когато на хората, на които гледам, се падне картата Любовниците, те автоматично предполагат, че това означава споделена и щастлива връзка. Щастието в любовта обикновено се представя от двойка чаши, а не от Любовниците. Любовниците е картата, която олицетворява силата на любовта като преобразяваща живота ни стихия. Тя променя пътя ни, изправя ни пред решения, които могат да повлияят на целия ход на съдбата ни, тя е предопределение, изпитание, начин на духовно израстване. 
Нейното съответствие в системата на чакрите е сърдечната чакра. Тя е нашият център. Повратната точка, границата между трите материални и трите духовни чакри. Духовното издигане задължително преминава и не може да изключи любовта като преживяване. Но за каква именно любов говорим тук?
Ако в началото на своето развитие ние работим основно върху изграждането на собственото си его - оцеляване (първа), желание (втора) и воля (трета), то любовта пренебрегва тези три в името на някой друг. Отказване от аз-а. Желанията на човека, когото обичаме се превръщат в наши собствени, неговата болка в наше страдание. Сливане на две личности в една. 
Тази любов е необходима, за да опознаем себе си и за да опознаем Бог. В Индия и до днес се повтаря една фраза - аз съм ти. Във всяка една религия хората са равнопоставени - в еднаква степен синове и дъщери на създателя, в еднаква степен части от едно висше цяло. За да опознаем и обикнем цялото, ние трябва да опознаем и обикнем не само себе си, но и околните. Тази любов има два аспекта, представени от Жреца (любовта към всички) и Любовниците. Жрецът обича хората, децата, народа. Той се грижи за тях и с много повече топлота, търпение и любов от Жрицата, учи духовните си деца (на картата е изобразен обикновено като учител, преподаващ на две малки деца), страдащ заедно с тях, грижещ се за тях. Неговата любов към хората е предопределила неговия път - служба на всички. Той служи на Бог, служейки на неговите деца. Любовниците са вторият аспект - любовта към едно създание. Тя също може да съществува само ако пренебрегнем собственото си аз в името на ние (старата максима, че любов без компромиси не може). 
Но защо е необходимо да се откажем от собственото си аз, за да се развием? В Кабала това е описано по следния начин. Центърът на всеки човек, неговата есенция, неговата същност, е като едно малко ядро, което не може да бъде разбито, освен в деня на свършека на света. Това е ядрото, което се преражда и което носи спомените за предишните ни животи и за отвъдния свят. След разбиването на ядрото, на его-то, ние окончателно се сливаме с Бог - рая, нирвана, откъсване от самсара, т.н. Но това ядро е в яйце, нашата сфера на влияние. Това е нашият аз, който се променя с всяко прераждане. Колкото по-голямо е нашето яйце, казват те, толкова по-силно е влиянието ни върху околния свят (очевидна аналогия с аурата). Колкото по-ограничена е представата ни за нашето собствено аз, толкова по-близо до центъра свършват и границите на нашето "яйце". 
Следователно, ако аз и само аз съм центъра и смисъла на съществуването си, ако в моя свят няма нищо и никой по-важни от моето его, то толкова по-малка е и моята сфера на влияние. Най-доброто упражнение по засилване на аурата и на силата е всъщност разширяване на аз-а. Сливане на аз-а с този на околните. 
Всичко това звучи много романтично и твърде неясно, за да се извлече определена практическа полза от него. Представете си контрола, който имате над собственото си тяло и собствената си психика. Същият контрол може да упражните и върху хората около вас (контрол звучи плашещо, ако се забрави, че да обичаш съответния човек е основно условие, за да се постигне такова сливане). Ако някога сте се чудели защо примерно майката може да успокоява болките на детето си или защо усещате по-силно мислите, емоциите и енергията на най-близките си, то това е отговорът. Най-древната и силна магия - любовта. Можем да я използваме, за да засилим ефекта от всяко лечение, при преподаване, при убеждение, за всичко. 
Всеобщата любов от своя страна може не само да повлиява на по-големи групи хора, пренесена към любов към света помага на всичко около нас - растения и предмети, да растат по-добре или чисто и просто да работят по-добре. Овладявайки сливането с околния свят овладяваме и елементите. От една страна пълното сливане с даден елемент може да бъде опасно, но от друга страна, по-лесно се борави с елементите по този начин, отколкото чрез заповеди и налагане на собствената воля.
Тук идва и (най-накрая) основното, което искам да кажа днес. Любовта и волята се изключват взаимно. Ако обичаш някого, ти не налагаш волята си над него, не се опитваш да го промениш по свое лично осмотрение, а го приемаш такъв, какъвто е. Ние подчиняваме собствената си воля на любовта. Това е и основната опасност при изготвянето на любовни магии. Тъй като нито едно растение и нито една магия не може да породи истинска любов в човека, на когото е направена, всички любовни магии действат на принципа имитиране на симптомите - подчинява се волята на "жертвата" до степен, в която тя не може да функционира без човека, към когото са се породили чувствата. Не съм чувала за практикуващ, който да препоръчва с чисто сърце любовна магия. Тя е опасна, подчинява напълно едно човешко същество на друго, без да има съответното отдаване от другата страна, което да балансира отношенията. Постигнатата по този начин любов не може да изпълни своята основна функция - нашето духовно израстване.