Тук ще се опитам да представя и традиционните изисквания спрямо месенето на ритуалния хляб и моят осъвременен вариант, защото по една или друга причина не всички изисквания на традицията са лесно приложими в наши дни.
Първото изискване е човекът замесващ хляба. Обикновено това е девойка недостигнала полова зрялост, невестите, бременните и като цяло полово зрелите жени в определени периоди на месеца се считат за нечисти и негодни за замесването на обреден хляб. Освен това ритуалното замесване се предхожда от ритуално пречистване както на мястото, така и на замесващата девойка.
Когато замесвам хляб за празници, тъй като не отговарям на изискванията и нямам момиченце под ръка, се старая поне да се пречистя предварително с еднодневен или по-дълъг пост, буквално с пречистване. Обличането на ритуални дрехи също помага за да отделите чисто психологически момента като специален и да се потопите в усещането, че правите ритуал.
Самото замесване не се отличава от обичайните процедури по приготвяне на хляб. Продуктите обаче правят разликата. В определени случаи се прави хляб от първата ожъната пшеница (неприложимо в наши дни). В зависимост от празника или идеята на която посвещавате хляба може да добавите продукти или подправки от себе си. Сватбената пита, например, се прави с мед и мляко. Постната пита за коледа, обаче, се прави без нищо допълнително. На сирни заговезни добавям яйца и малко сирене, при измолване за плодородие добавям семена, т.е зависи какъв символ и идея искате да вложите в питата. Водата за замесването трябва да е чиста или "мълчана". Има много версии за това как се прави мълчана вода. За някои хора е престояла на пълнолуние навън вода, за други е донесена от извор при пълно мълчание вода. Аз ползвам по необходимост обикновена вода.
Най-важната стъпка е несъмнено самото месене, по време на което се нарича хлябът. Обикновено аз разделям приготвеното тесто на три, след което го разточвам (символиката на числото три е ясна за всички), мажа всяка кора с масло, изрязвам краищата, за да получа пълен кръг, който разделям на 12, наричайки всяко парче за нещо, което пожелавам на хората, които ще споделят този хляб. Всяко от дванадесетте парчета за завива на кифличка, подреждам ги в кръг, а изрязаните части оформям като спирала (отново символиката на спиралата) в центъра. При изпичането се получава една цяла пита. По-сръчните могат да пробват и традиционния начин с оформяне на идеален кръг и украсяване отгоре с фигури, символизиращи наречените пожелания.
Самото наричане става, ами с наричане, влагате цялата си енергия в пожеланието на нещо хубаво и позитивно. Може да е в пълно мълчание или на фона на музика (сватбените пити, например, са "мълчани", но някои се замесват под музикален съпровод с напеви - великденските козунаци), важното е мълчанието или музиката да ви помогнат да се концентрирате максимално.
Как да разберете дали се е получило? От опит, ритуално замесеният хляб засища много. Никога не сме успявали да го изядем, защото се нахранваме от няколко хапки. Не забравяйте да отделите първото парче от него и не позволявайте да се изхвърли в кофата за боклук, отделете нужната почит към хляба, раздавайте го на близки, приятели, раздавайки по този начин добрите си пожелания,
Няма коментари:
Публикуване на коментар