През последните няколко години с разпространението на уика и в България е много трудно да накараш младите да се обърнат назад и да погледнат към своите собствени корени. Масовата кампания по популяризирането на келтския култ към Богинята-майка и нейния съпруг Сернунос засенчва не по-малко интересните окултни практики и традиции по родните ни земи. България винаги е била земя на магията и мистиката.
Ако трябва да направя съвсем кратък преглед на религиозните учения по нашите земи, трябва да се върна 10 - 7 хиляди години назад. Водят се много спорове какъв народ е живял по нашите земи. Според официалната история траките са автохтонното или коренното население в този регион. В авторитетни западни списания обаче циркулира твърдението, че Перперек е може би не дело на траките, а на друга, по-древна цивилизация, която е населявала Южна България. Основанията за такова твърдение са археологически. Начинът на строеж на Перперек се различава от този, който се наблюдава в други тракийски селища. Наричат ги култура на монолитите или ги оставят без име. Всички се надяват, че с помощта на ДНК анализ ще се установи дали най-древните гробове в местността Камен бряг - използвана за религиозен център от дълбока древност са на представители на траките или на друга, неизследвана досега цивилизация. Тези анализи ще дадат ясен отговор и на въпроса дали действително траките са изчезнали толкова безследно и внезапно от земите, които населявали с векове, или са се слели с пристигналите от север прабългари и славяни.
Независимо каква е истината, за неолитните обитатели на България се знае твърде малко, за да може да се докаже ясна културна наследственост. Траките обаче са оставили ясни дири в нашата култура. В православната иконография свети Георги се изобразява като победоносен конник, тракийски култов образ. Много от обичаите ни като нестинарството например също се коренят в древните вярвания на траките. Поради непрекъснатия и активен културен обмен с техните съседи гърците, траките са повлияли косвено реално на цялата история на западното мислене. Не можем да говорим за древни религии в Европа без да споменем мистериите на Дионис и Орфей.
Бих искала да напомня на всички прекланящи се пред мъдростта на келтите, че следи от техните вярвания и от тяхната култура могат да бъдат открити и по българските земи. На територията на България е имало келтска държава, просъществувала няколко века, също безспорно оставила своите следи.
Към тази амалгама от първобитни вярвания, прераснали във или различни от сложния и красив митологичен свят на траките, през наслагването на елински, прабългарски и славянски елементи, получаваме сложната картина, която заварва и християнството. Наложено насила по българските земи като политическо решение, то като че ли не може напълно да изкорени езическите вярвания, суеверия и традиции, които са организирали и поддържали в норма живота на обикновеното население. Затова, като по много други места на света, християнството ги асимилира.
Искам да използвам Димитровден като типичен пример за културния миш-маш наречен български вярвания. Димитровден е християнски по своята същност празник, честващ паметта на един от ранните мъченици за Христовата вяра. Но твърде малко се знае за реалното мъченичество на Димитър Солунски. В народните вярвания той е брат на свети Георги. Тук виждаме един от най-древните и разпространени мотиви за боговете близнаци - светлия и тъмния бог. В славянството това са Белобог и Чернобог, При келтите отново имаме двойка тъмен и светъл бог, които властват по половин година всеки. Свети Георги (6 май) носи лятото, слънцето и плодородието, а свети Димитър (26 октомври) носи зимата. При келтите това са светлият и тъмен бог, встъпващи във власт съответно на 1 май и 31 октомври.
Около празника на свети Димитър има голяма задушница - Димитровска задушница. Както и при келтите настъпването на зимата, преходните периоди като цяло, са време на изтъняване на границата между световете, опасни периоди, в които хората са податливи на влиянията на цяла армия от свръхестествени същества. Именно поради по-лесната връзка с отвъдния свят в преходните периоди се извършват и ритуалите за почитане на мъртвите.
Може да е чисто съвпадение, а може и да не е, че свети Димитър носи името на гръцката богиня на плодородието Деметра. Отново, ако в двойката Деметра - Персефона последната носи, връщайки се от подземния свят плодородието и радостта, то нейната майка - Деметра, в скръбта си носи зимата и смъртта през другата, тъмната половина на годината. Чувала съм и обратна трактовка на мита, в която Персефона е представена като мрачната царица на подземното царство, а Деметра като щедрата богиня на плодородието. Но съпоставяйки мита за възкръсващата Персефона с този на възкръсващия слънчев бог можем лесно да се убедим, че Персефона е двуаспектна - едновременно мрачната царица на подземието и девицата, носеща плодородието, а Деметра е скърбящата богиня-майка, измолваща връщането на плодородието (своя съпруг в другите митове), т.е по-близка до образа на вдовицата и старицата.
Всичките тези културни пластове са насложени един върху друг в празнуването на този най-християнски празник. Оглеждайки се около себе си се чудя дали и ние като народопсихология не сме същата невъобразима смесица от културни влияния. Понякога красива и интересна смесица, но задължително трудна за разгадаване и проследяване. Бих се радвала ако търсейки просветление се обръщаме по-често към нас самите и нашите собствени корени. Казвам това не от шовинизъм, а защото вярвам, че българската култура е твърде интересна и многолика, за да бъде оставена да отмре неизследвана. Може би е трудно българските вярвания да намерят място в съвременния ни живот. Ние не можем да заколим петел на прага на входа, за да пророкуваме късмета си през годината, поне не и без съседите от блока да извикат медиите и организациите борещи се срещу насилието върху животните (въпреки че същите тези съседи също похапват пиле на грил). Но можем да изследваме и запазим жив поне духа и философията на нашите предци, които чрез тях са ни предали простички, но безценни уроци за кръговрата на живота, учат ни уважение към природата и към живота и че здравето, плодородието, дома и децата са в крайна сметка най-важното за един мирен и щастлив живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар